Да има регулаторна рамка за доброволческия труд, да бъдат подпомагани доброволците и бизнеса. Тези идеи представиха представители на неправителствени организации и на бизнеса по време на кръгла маса "Доброволчеството в България – може ли държавата да подкрепи доброволците в България?", която се провежда в Министерския съвет. Дискусията беше открита от вицепремиера Атанас Зафиров. Инициативата за форума е на Съвета за развитие на гражданското общество, чийто председател е Зафиров.
Съветът в рамките на този мандат има за цел да бъде платформа за диалог, каза Атанас Радев, член на Съвета за развитие на гражданското общество. Доброволческото движение е един от стълбовете на здравите демократични общества. Чрез доброволческата активност участваме в решаването на социални проблеми, но се потвърждава и културата на ангажиране, доверие и осъзнато гражданско присъствие, допълни той. По думите му всеки трети българин някога е участвал в доброволческа активност в страната. Според Радев има значително пространство за нарастване на доброволческата активност.
Мирослав Цеков от Национален младежки форум каза, че доброволчеството възпитава солидарност и човечност в обществото, често то е там, където е най-трудно. Доброволчеството създава по-добра среда за живот в страната ни, много често е първата стъпка към обществено-полезна дейност. В по-голямата част от гражданските организации доброволците са силата, благодарение на която могат да променят съдби, политики и цели сектори, допълни Цеков.
Държавата не може да се справи с всичко и там, където тя не успява, влизат доброволците, каза Лазар Радков, основател на инициативата „Капачки за бъдеще“. От 2022 г. има внесени законопроектите за доброволчеството, но въпросът какво да прави държавата не е лесен, трябва ясно да си дадем сметка, че този процес няма да стане от една стъпка, тъй като той е изграждан с години. Според Радков трябва да има регулация, да има възможност за сключване на доброволчески договори, но в улеснен режим, защото иначе биха се натоварили организациите. По думите му доброволците трябва да имат 2-3 дни платен годишен отпуск, по време на които да се включат в реални доброволчески инициативи. Основният фактор, който е най-важен за развитие на доброволчеството, са организациите, тъй като хората доброволстват там, където има структура, правила, насоки, допълни Радков.
Според бизнеса доброволчеството изгражда емпатия и отговорност, връщане на нещо обратно на обществото като част от експертизата, която сме изградили в годините, каза Петър Тонев, директор на Accenture Bulgaria. По думите му, когато повече компании развият култура на отговорност, толкова по-голям е ефектът на отделните хора и за държавата.
Доброволците могат да създадат модел, който впоследствие държавата да приеме, каза Антоанета Иванова, директор на „Карин дом“. При нас е важно това, че привличаме хора от света да донесат знания и идея за работа с деца с увреждания. Знанието е добре да идва споделено от хора, които искат да развият някаква дейност за обществото. Доброволците, когато участват в каузи, виждат как се придава смисъл на общата им работа, каза още тя и посочи, че трябва да се насърчи моделът служителите да се включват в доброволчески инициативи. Доброволчеството намалява стигмите, тъй като много доброволци отиват при уязвими групи – деца с увреждания, бежанци, зависими, на които държавата, дори да иска да помогне, не е толкова гъвкава в реакциите си, каза още тя.
Целта на дискусията е да бъдат обсъдени нагласите, предизвикателствата и възможностите, свързани с приемането и прилагането на бъдещия Закон за насърчаване на доброволчеството, както и да се популяризира идеята за създаването на работеща нормативна рамка, която да насърчава и подкрепя доброволческите инициативи в страната