Старата църква „Св. Успение Богородично“ в Търговище събра миряни за неделна служба. Днес се почита паметта на светите отци от Седмия вселенски събор. Тези, които с търпение в гоненията и в скърбите пазели словото Божие в добро и чисто сърце, каза по време на службата отец Анатоли Тодоров.
По думите му и днес ние продължаваме да се ползваме от благочестието на вярата, от догматическите формулировки на Събора – за почитанието на Светите икони, за почитанието на Светите мощи – нетленните тела на Божиите праведници и на свой ред, в своето поколение имаме възможност да принесем плод за спасение и за живот вечен.
Миряните научиха как в Цариград цяла поредица от императори в продължение на 70 години активно подкрепяли борбата против Светите икони. А църквата е основана от Христа и завещана на този свят като стълб и крепило на истината. Така че тя, в удобно и благоприятно време, събрала праведни мъже от древността, които председателствали своите поместни църкви, и пожелава да даде догматическа формулировка, т.е. да изповяда истината Христова във своите определения, каза свещеникът.
Той допълни, че иконопочитанието било утвърдено , защото император Михаил Копроним искал да забрани почитането на Светите икони, тъй като със своя баща желаели да присъединят мюсюлманите към християнската вяра. А те, както знаем, не почитат свещени изображения, смятайки ги за идоли. Само че Светите икони нямат нищо общо, дори в самата семантика на своите думи, с идолите, каза Анатоли Тодоров. Защото идол на гръцки означава „фалшиво, лъжливо божество, което отклонява от истинското право почитание. А икона означава образ на някого, който действително съществува. Но иконата и образът не са тъждествени, отбеляза свещеникът. И обясни, че когато се поклоним пред светата икона, не се покланяме на боите и на материалите, а се покланяме на невидимия - онзи, който присъства чрез светия си образ на небето и към когото отправяме нашите съкровени молитви. Това важи за всички светии, за небесните ангели.
Отецът допълни, че още 25 години след Седмия вселенски събор църквата не можела да намери покой, тъй като имало и други императори, които воювали срещу нея, желаейки да премахнат иконопочитанието. Но на един поместен събор окончателно било утвърдено това – да се почитат с любов, богослужебно, светите икони, които ще имат и занапред своето достойно място до Светия и животворящ кръст Господен.
Отец Тодоров обобщи, че днешният евангелски текст говори за сеяч, който излязъл да сее семе. Словото било семената му. Показват се няколко категории хора, които представляват целия човешки род, каза свещеникът. Едни вярват, само докато са спокойни и добре. А когато дойде време на отстъпление и на трудности, побързват да се дръпнат от Бога. Други вярват само тогава, когато имат някакви изгода от това. Но в един момент житейските грижи ги задавят, светските изгоди ги поробват, вярата в тях е неизградена, не е твърда. И така те също се отдръпват от живия бог. Но има една благодатна почва и едно семе, от които израства плод стократен. Това са онези, които приемат словото Божие в добри и чисти сърца и принасят плод с търпение, каза отецът.