Делът на публичните разходи за образование през 2026 г. да не бъде по-нисък от достигнатите 4,8% от БВП, настояват от синдиката „Образование“

Делът на публичните разходи за образование през 2026 г. да не бъде по-нисък от достигнатите 4,8% от брутния вътрешен продукт (БВП), настояват в позиция от синдиката „Образование“ към КТ „Подкрепа“. В нея се заявява, че финансирането на образователната система е основен компонент от определяната за приоритет национална политика в сферата на образованието в България.
Средствата за образование, според член 281 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), не могат да бъдат намалявани от правителството. През последните години държавата припозна за основен приоритет развитието на образованието, като прие и изпълни важни ангажименти към образователната система. За изминалите десет години България е увеличила публичното финансиране на образованието с приблизително 1,3 процентни пункта от БВП.
Средствата за образование през 2015 г. са били 3,5%, през 2020 г. – 4,2%, през 2023 г. – 4,5%, а през 2025 г., по информация на Министерството на финансите, достигат 4,8%, съобщават от синдиката.
Средният разход за образование в ЕС е около 4,7% до 5,0% от БВП, като северните държави често надхвърлят 6%. България беше трайно под средното ниво до 2018 – 2019 г., но през последните години значително се приближи до европейските стойности, отбелязват от учителския синдикат с председател д-р Юлиян Петров.
Държавите на върха на класацията по разходи за образование са Швеция – с 6,8%, Дания – с 6,4%, Белгия – с 6,2% и Финландия – с 5,8%. С най-малък дял на средствата за образование от БВП са Ирландия – с 3,1%, Румъния – с 3,2% и Италия – с 4%, съобщават от синдиката.
От него припомнят, че заплатите на работещите в средното и висшето образование нарастваха системно, като в средното образование започна стремеж към достигане на 125% от средната брутна работна заплата (СБРЗ) за страната. В рамките на националния образователен социален диалог бяха договорени трудови възнаграждения за педагогическите специалисти в размер на 125% от СБРЗ за страната.
Повечето политически партии, включително „Прогресивна България“, включиха в своите програми работни заплати за учителите в размер на 125% от СБРЗ. Като взе предвид този анализ, синдикатът „Образование“ към КТ „Подкрепа“ настоява: делът на публичните разходи за образование през 2026 г. да не бъде по-нисък от достигнатите 4,8% от БВП; с бюджета за 2026 г. да се достигне равнище от 125% от СБРЗ за педагогическите специалисти; да не се отменя член 281 от ЗПУО. От синдиката настояват също да бъде приета национална финансова рамка, която в следващите три години да осигури достигане на минимум 6% от БВП за образование, да бъдат гарантирани средствата за продължаване на политиките за повишаване на качеството на образованието, модернизиране на образователната среда и за достойно заплащане на работещите в системата. Да не се допуска ограничаване или прекратяване на вече започналите национални образователни програми и инвестиции, се настоява също в позицията.
Синдикатът „Образование“ напомня, че „Европейският синдикален комитет по образование и Интернационалът на образованието многократно заявиха, че инвестициите в образованието са инвестиции в бъдещето на всяка държава и че Европа не може да си позволи недофинансирано образование. Не можем да говорим за качество, модернизация, дигитализация, иновации и конкурентоспособност, ако същевременно обричаме образователната система на финансови ограничения и спиране на започнатите реформи. Призоваваме Министерския съвет, Министерството на финансите и Народното събрание да подходят с необходимата държавническа отговорност и да гарантират устойчивото развитие на българското образование чрез осигуряване на необходимите средства в държавния бюджет за 2026 г. и в средносрочната бюджетна прогноза“, се казва в позицията.
„За 2026 г. Министерството на образованието и науката (МОН) е изработило бюджета според указанията на Министерството на финанситe (МФ). Депозирали сме го, ще видим реалните параметри, които са заложили колегите от МФ. И разбира се, ще водим допълнителни разговори, ако някъде не са удовлетворени параметрите, които сме подали“, каза на 18 юни пред журналисти министърът на образованието и науката проф. д-р Георги Вълчев в отговор на въпроси. „Това, което правителството е заявило като приоритет, е, че ще продължим политиките за увеличаване в следващите години на учителското заплащане, на преподавателското заплащане, тъй като от това зависи бъдещето на България“, обясни тогава министърът на образованието.