Депутатите Костадин Ангелов, Тошко Йорданов и Мариана Бояджиева предлагат Кирил Вълчев да бъде избран за генерален директор на БТА

Народните представители Костадин Ангелов, Тошко Йорданов и Мариана Бояджиева внесоха писмено предложение Кирил Вълчев да бъде избран за генерален директор на Българската телеграфна агенция (БТА). Мандатът на Кирил Вълчев като генерален директор на националната информационна агенция изтича на 27 януари 2026 г. Според член 12, ал.1 от Закона за БТА, Народното събрание избира генералния директор на БТА два месеца преди изтичането на мандата на действащия генерален директор.
Предложението на тримата депутати е придружено от писма за подкрепа на Кирил Вълчев от над 50 институции и организации – БАН, университетите, общините, работодателите, синдикатите, творчески съюзи, културни институции, артисти, патриарх Даниил:

Българска академия на науките (БАН)
Български патриарх Даниил
Съвет на ректорите на висшите училища в България
Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ)
Национална асоциация на председателите на Общински Съвети в Република България (НАПОС)
Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) – Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ)
Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ)
Конфедерация на труда (КТ) „Подкрепа“
Съюз на българските национални електронни медии (СБНЕМ)
Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина
Асоциация на българските училища в чужбина
Артистаутор
Асоциация „Българска книга“
Асоциация на българските авиокомпании
Асоциация на българските спортни федерации
Асоциация на филмовите и телевизионните продуценти
Асоциация „Фестивалите в България“
Българска асоциация за театър
Българска библиотечно-информационна асоциация
Болградска гимназия „Георги Стойков Раковски“ – гр. Болград, Украйна
Български антарктически институт
Български лекарски съюз
Български национален комитет на Международния съвет на музеите (ICOM)
Български съюз по балнеология и спа туризъм и Европейска СПА Асоциация
Български червен кръст (БЧК)
Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ – гр. Варна
Висше училище по телекомуникации и пощи
Дипломатически институт към Министерството на външните работи
Държавен културен институт към Министерството на външните работи
Икономически университет – гр. Варна
Музикаутор
Национална Априловска гимназия – гр. Габрово
Национална художествена академия
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Национален борд по туризъм
Национален политехнически музей
ПЕН България (с членове писателите Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Теодора Димова, Здравка Евтимова, Владимир Зарев, проф. Амелия Личева и др.)
Софийска опера и балет
Софийска филхармония
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Сдружение „Морско научно общество“
Сдружение „Сцена музика“
Съюз на артистите в България
Съюз на архитектите в България
Съюз на българските композитори
Съюз на народните читалища
Съюз на учените в България
Съюз на физиците в България
Съюз на химиците в България
Фондация „Искам бебе“
Фондация „Лили Иванова“
„Фондацията“ – Иван Лечев (ФСБ), Добрин Векилов – Дони (Дони и Момчил), Славчо Николов (Б.Т.Р.) и Венко Поромански (Група „Те“)
Михаил, Кристина и Константин Белчеви
Стефан Вълдобрев и група „Обичайните заподозрени“ (Стоян Янкулов – Стунджи, Иван Лечев, Веселин Веселинов – Еко и Мирослав Иванов)
Хилда Казасян

Кирил Александров Вълчев е роден на 24 май 1973 г. в София. През 1992 г. завършва с отличен успех Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“, а през 1998 г. завършва също с отличен успех Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“, степен магистър. През 1995 г. завършва професионален курс по радио-мениджмънт в „Дойче Веле“ в Кьолн, Германия, бил е стипендиант в Програма за европейски лидери на „Джърман Маршъл Фонд“ в САЩ през 2000 г., а през 2003 г. е на стаж в Българската секция на Би Би Си в Лондон, Великобритания.
Притежава езикови умения по английски, руски, латински, старогръцки и старобългарски език.
В периода 1993 г. – 1995 г. е работил в БТА. От 1993 г. до 2021 г. е автор на обзорното седмично предаване „Седмицата“ на Дарик радио. Отразявал е редица събития като пратеник на радиото.
Кирил Вълчев е бил секретар на Съюза на българските национални електронни медии, в която членове са БТА, БНТ, БНР, Нова телевизия и Дарик радио.
Като адвокат Кирил Вълчев е работил в областта на медиите и интелектуалната собственост. Автор е на публикации в областта на конституционното и търговското право. Бил е правен консултант на БТА, Дарик радио и други медии. През 2011 г. участва в изработването на Закона за БТА.
Носител е на редица отличия и награди в областта на медиите.
Вносителите на предложението припомнят, че след избора на Кирил Вълчев за генерален директор на БТА на 27 януари 2021 г. той представи пред парламентарната комисия по културата и медиите Програма за развитие на Българската телеграфна агенция, озаглавена „Бъдещето на БТА”, за периода 2021 г. – 2025 г., основана на вижданията му за приемственост и обновление. В нея пет стратегически цели бяха развити с оперативни цели, дейности и стъпки за постигането им с ясни срокове и съответно отчитани всяка година пред парламента, който приемаше отчетите с пълно единодушие.
Петте стратегически цели са СВОБОДА, ИСТИНА, ЗНАНИЕ, ОБЩНОСТ и ПАМЕТ, като по всяка от тях в периода 2021 г. – 2025 г. имаше следният напредък:

СВОБОДА

На 16 февруари 2022 г. – датата, на която БТА навлезе в 125-ата годишнина от първия си бюлетин на 16 февруари 1898 г., беше въведена новата интернет страница на агенцията със свободен безвъзмезден достъп за всички до нейните собствени информационни продукти. До приемането на този закон достъпът беше платен, а право на безплатен достъп до информационните продукти на БТА имаха само ограничен кръг лица, а институции и лица (с тесен кръг изключения) плащат на БТА за разпространяване на информация от тях.
В изпълнение на промени в Закона за Българската телеграфна агенция, приети през 2021 г., БТА се подготви да осигури пълен свободен достъп до информационните си продукти чрез проектиране и създаване на нова интернет страница, доставка на нова персонална компютърна техника за служителите, извършване на анализ за установяване на текущото състояние, придобиване и внедряване на нова информационната и комуникационна инфраструктура и подобряване на нивото на информационната сигурност на ресурсите, извършени съгласно закона от системния интегратор „Информационно обслужване“ АД.
БТА вече има присъствие със свободен достъп и в девет социални мрежи.
С редица инвестиции беше осигурен и свободен достъп до сградата на БТА – беше изграден нов външен асансьор до Националния пресклуб на четвъртия етаж, нов паркинг, осигурен достъп за хора с увреждания, почистена и осветена фасадата. През 2024 г. БТА въведе в експлоатация електрически автомобили за кореспондентите в страната и репортерите в София  Напълно беше обновена Новинарската стая (Newsroom) в централата на БТА в гр. София с нова организация на работата.

ИСТИНА

През 2022 г. влезе в сила нов „Етичен кодекс” на БТА, който включва и правила с изрични текстове, гарантиращи достоверността на информацията на агенцията. Новата интернет страница и новата организация на работа в БТА позволи разграничаването на прессъобщенията от журналистическите материали. С цел гарантиране на свободата от зависимости БТА не публикува платени съобщения и няма реклама на интернет страницата и в националните пресклубове, като допуска реклама и спонсорство само в печатни издания и при събития, организирани от БТА, и приема допълнителни финансирания само от организации, на които България е член (като Европейския съюз, НАТО, ООН, ЮНЕСКО и др.). БТА започна да посочва в новините си конкретна информация за организатори и спомоществователи (включително фирми) на събитията в културата, науката, образованието, спорта, както и конкретни данни в икономическите новини за фирми и продукти с информационна стойност (без търговски характер).
През 2022 г. беше създадена „Школа БТА” и започна финансово подпомагане за образование и външни обучения на служителите в БТА.
През периода 2021 г. – 2025 г. БТА инвестира много в своите служители. Агенцията въведе нова щатна структура, нови правила за кариерно развитие, повиши възнагражденията с над 80 процента (при натрупана инфлация за периода от 35,8 процента), за първи път предвиди допълнителни средства за владеещите чужди езици и работещите при извънредни ситуации, започна да се прилага систематично допълнително материално стимулиране, въведе нова политика с изискване за висше образование за хората на ръководни позиции, отговорни редактори, редактори, репортери и кореспонденти, инвестира много в непрекъснатото развитие на хората и обновяване на екипа, който работи в агенцията – със стажове на студенти от редица университети, подбор на нови служители и пенсиониране със запазване на възможностите за предаването на опита на пенсионираните. С нов Колективен трудов договор се увеличиха средствата, изплащани еднократно от работодателя при всяко раждане на живо дете – от 1200 лева на 3000 лева, за първи път се предвиди сума в троен размер спрямо предоставяната с нормативната уредба еднократна помощ за ученик, записан в първи и осми клас – дете на служител на БТА.
Доказателство за свободата, независимостта и истинността на информацията в БТА е равноправното й участие в клуба на най-развитите информационни агенции в света – MINDS International (Media Innovation Network) – сдружение на 25 водещи новинарски агенции от целия свят за сътрудничество между дигиталните медии.
БТА стана седалище, а Кирил Вълчев беше избран за генерален секретар два последователни мандата на Асоциацията на балканските новинарски агенции – Югоизточна Европа (АБНА – ЮЕ). БТА продължи да отговаря за интернет страницата на организацията и управлението на публикуването на по една новина от всяка от 12-те национални информационни агенции от Балканите и Югоизточна Европа: АДЖЕРПРЕС (Румъния), АНА – МПА (Гърция), Анадолската агенция (Турция), АНСА (Италия), БТА (България), ФЕНА (Босна и Херцеговина), ХИНА (Хърватия), КНА (Кипър), КосоваПрес (Косово), МИА (Северна Македония) и МИНА (Черна гора).

ЗНАНИЕ

През периода 2021 г. – 2025 г. БТА разви темите, териториите и формите на разпространяваните от БТА над 210 000 информации годишно.
Бяха създадени нови редакции със специализирани емисии – за знание и култура ЛИК, Икономика, Балкани и за новини от българите в чужбина БГ Свят. 
В периода 2021 г. – 2025 г. БТА утрои националните си пресклубове, като ускори откриването им от по един на година и половина дотогава на по един на месец и половина и в момента има общо 43 национални пресклуба, които са и кореспондентски бюра на националната информационна агенция на България – от тях 33 са в страната: 27 в областните центрове, 6 в големи градове, които не са областни центрове (Гоце Делчев, Казанлък, Петрич, Самоков, Свищов и Троян, вече има кореспондент и в Панагюрище), а също и в столиците на съседните държави – Анкара (Турция), Белград (Сърбия), Букурещ (Румъния), Скопие (Република Северна Македония) и предстои до края на годината откриване в Атина (Гърция), в региони в чужбина с големи български общности – Босилеград (Сърбия), Одеса (Украйна) и Тараклия (Молдова), както и на българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън в Антарктида и на борда на българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, както и на панаирите на книгата в различни градове на страната.
БТА обнови договорите си със световните агенции и получи права за предоставяне на свободен достъп в интернет страницата си до превод на български език на техни новини.
БТА подписа договори за партньорство чрез безвъзмезден всекидневен обмен на новини с 50 национални информационни агенции от цял свят.
Значително нарасна осигуряването на информация за БТА от специални пратеници на БТА за значими събития по света и събития с българско участие, като особен акцент са събитията на Балканите и свързаните с българските общности в чужбина.
БТА се включи в Европейски Нюзрум (European Newsroom) в Брюксел заедно с кореспондентите на други европейски информационни агенции, като финансирането е от Европейската комисия.
БТА разшири информацията на английски език на новата интернет страница на агенцията с обособените раздели за политика и общество, икономика, знание и култура, спорт и Балкани, архиви, специализирани рубрики, както и специализирани продукти на английски език, изготвяни по специално възлагане (например, бюлетини Daily News с новините от деня и Media Review на публикации в българските медии).
Броят на снимките и видеоматериалите в емисиите на агенцията нарасна 9 пъти спрямо 2020 г. Бяха въведени инфографики.
БТА започна да организира форуми „БГ туризъм” в навечерието на туристическите сезони, посветени на посланията на България за привличане на туристи през съответния сезон с участието на представители на държавни и общински институции, туристическия бизнес, неправителствени организации, учени и експерти.

ОБЩНОСТ

БТА продължи да се развива като мост между всички българи по света с новата постоянна рубрика „БГ Свят” с новини от българите в чужбина, като се увеличиха контактите с български организации, училища и изявени българи по света, както и отразяването на техни събития от специални пратеници на агенцията. През 2024 г. в рубриката „БГ Свят“ бяха публикувани повече от 8000 новини, докато през 2021 г. те бяха 243.
БТА организира редица събития в националните пресклубове в Одеса, Тараклия, Босилеград, Скопие, Букурещ, Анкара и Белград в подкрепа на българската общност.
БТА продължи да организира Световни срещи на българските медии – в Рилския манастир и Кюстендил през 2021 г., в Йерусалим и Тел Авив през 2022 г., в Казанлък през 2023 г., в Одеса, Болград и Измаил през 2024 г. и в София, Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и Вършец през 2025 г.

ПАМЕТ

През 2023 г. БТА отбеляза 125 години от създаването си. Бяха подготвени три книги, посветени на 125 години от първия бюлетин с новини на БТА, издадени съвместно с Българската академия на науките от издателството на БАН „Марин Дринов” – „Лични свидетелства”, „История на БТА 1898 г. – 2023 г.” и „Истинските новини – събития от архивите на БТА 1898 г. – 2023 г.”. Бяха издадени възпоменателна монета от Монетния двор на Българската народна банка и пощенска марка от „Български пощи“. Годишнината беше отбелязана с тържествен концерт в зала „България“ в София на Софийската филхармония с диригент Емил Табаков с класическа музика само от български композитори и концерт за служителите на БТА на Биг Бенда на Българското национално радио и група „Фондацията“ след семинара в Банско с гостуващи за отбелязването на 125-ата годишнина на БТА членове на ръководствата на MINDS International (Media Innovation Network), Европейския алианс на информационните агенции (European Alliance of News Agencies - EANA), Европейския Нюзрум и Асоциацията на балканските новинарски агенции - Югоизточна Европа (АБНА-ЮЕ).
Започна проект за дигитализация на специализираните архивни и справочни фондове на БТА. Бяха завършени нови архивохранилища с прецизна климатизация и стелажни системи съгласно архивните стандарти. Беше изградена „Читалня БТА” – информационен център на БТА в София.
От 1 юли 2023 г. заработи за първи път напълно електронна деловодна система за безхартиен документооборот.
Беше изготвена интегрирана проектна идея „Светът на новините – София” за енергийно обновяване на сградата на БТА в гр. София и за изграждане на обществена зона за отдих в пространството пред сградата на агенцията, която през февруари 2025 г. беше одобрена и включена в Списъка с финално приоритизирани проектни идеи на Столична община в рамките на Програма „Развитие на регионите 2021 г. – 2027 г.”, която беше одобрена и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
БТА започна участие като партньор на инициативата на Европейската комисия за създаване на по-красиви, устойчиви и приобщаващи форми на съвместен живот „Нов европейски Баухаус”.
БТА постигна единен облик на агенцията, за което беше създаден нов отдел „Облик”. По поръчка на БТА Националната художествена академия (НХА) създадe нов шрифт на кирилица ЛИК на БТА на основата на буквите на учениците на светите братя Кирил и Методий през IX век в България, като БТА започна да предоставя шрифта за свободно ползване от всички публични институции на страната.
Беше възстановено излизането с месечна периодичност на списанието за литература, изкуство и култура ЛИК и беше избран нов облик по предложения на студенти от НХА. Започна представяне на списанието с участието на гости във всички 43 национални пресклуба на БТА.
БТА започна инициатива за поставяне на паметни плочи на известни български журналисти на места по света, свързани с тях – на Алеко Константинов в Одеския университет в гр. Одеса, Украйна, където е учил в Юридическия факултет, по повод 160 години от рождението му; на работилия като редактор в списание Атанас Далчев в Генералното консулство в родния му град Солун, Гърция, по повод 120 години от рождението му; и на Любен Каравелов в Генералното консулство в Белград, Сърбия, където е живял, по повод 190 години от рождението му.
В БТА беше подписан договор между БТА, Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) за съвместна инициатива „14 века България в Европа” за отбелязването на знаменателни годишнини в българската история, които са със значение изобщо за европейската история, предстоящи през следващите години до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването на първото българско държавно образувание на европейска територия – Стара Велика България през 632 г.