Депутатите не приеха в парламента всяка година на 25 септември да звучи химнът на Добруджа, а на празника Свети дух - „Изгрей, зора на свободата“

Всяка сесия на Народното ще продължи да се открива с химна на Република България и химна на Европейския съюз (ЕС), приеха депутатите в Проекта на правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
Отхвърлено беше предложението на Петър Петров от „Възраждане“ химнът на ЕС да не звучи при откриването на пленарните сесии.
От „Възраждане“ поискаха също всяка година на Деня на Добрич - 25 септември, в парламента да звучи химнът на Добруджа, а на празника Свети дух - "Маршът на македонските революционери", известен още като „Изгрей, зора на свободата“. Предложението беше отхвърлено, като за него гласуваха 53 народни представители, 108 бяха „против“ и 31 се въздържаха. Идеята на "Възраждане" подкрепиха по двама депутати от ГЕРБ-СДС и от „Продължаваме промяната-Демократична България“, всички от „Възраждане“, петима от „Има такъв народ“ и деветима от МЕЧ.
Хиляда пъти по-добре да слушаме химна на Добруджанския край и този на македонските революционери, отколкото някакви детски песнички, аргументира предложението лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов.
Иван Иванов („БСП-Обединена левица“) коментира, че би подкрепил предложението, ако добавят и „Господи, помилуй“ след химна на Добруджа.
Редовните пленарни заседания на Народното събрание остават в сряда, четвъртък и петък от 9:00 до 14:00 часа. Не получи подкрепа предложението на „Има такъв народ“ пленарните заседания да са следобед. Оттеглено беше предложението в пленарните дни депутатите да започват работа в 10:00 часа.
В проекта на правилника беше записано още, че депутатите могат да вземат решение заседанието на Народното събрание да е при закрити врата и "когато са налице други основателни причини или друга информация, свързана със защита на личния живот, опазване на търговска, производствена, изобретателска, данъчна тайна, както и други случаи, чието публично огласяване би накърнило защитими интереси". Досега се допускаше заседанията да са закрити, когато важни държавни интереси налагат това и когато се обсъждат класифицирани документи.