Депутатите приеха на първо четене законопроекта на "Прогресивна България" за изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Промяната е свързана с решението на Конституционния съд (КС) от 21 юли т.г., който обяви за противоконституционни разпоредби, свързани с назначаването на особен управител в обекти от критичната инфраструктура.
Законопроектът на управляващите беше приет със 139 гласа "за", 11 "против" и 47 "въздържал се". Подкрепиха го от "Прогресивна България", ДПС и един депутат от ГЕРБ-СДС. "Възраждане" гласуваха "против", а от ГЕРБ-СДС, "Демократична България" и "Продължаваме промяната" се въздържаха.
С промяната се цели държавата да може да предприема временни мерки за защита на обществения интерес и енергийната сигурност и по отношение на търговски дружества, когато именно чрез тях се осъществява реализацията и снабдяването на пазара.
В мотивите на вносителите се посочва, че след влизането в сила на решението на Конституционния съд от 21 юли 2026 г. по отношение на дружествата „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД и „Лукойл - България Бункер“ ЕООД няма да съществува законова възможност за назначаване на особен търговски управител, доколкото двете дружества извършват само търговия с енергийни продукти, и собственикът ПАО „Лукойл“, чрез дъщерното си дружество „Лукойл Интернешънъл“, ще има право да поеме управлението им. От „Прогресивна България“ посочват, че понастоящем двете дружества попадат под дерогациите, дадени от Обединеното кралство и САЩ за българските дружества от групата „Лукойл“ и ако преминат под управление на едноличния собственик на капитала, има опасност дейността им да бъде блокирана.
С 22 гласа "за", 26 "против" и 152 "въздържал се", беше отхвърлен законопроектът, внесен от "Демократична България", за промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Той предвиждаше случаите на назначаване на особен управител да подлежат на съдебен контрол, както и периодично да се преразглеждат основанията за назначаване на такъв. Също така от ДБ предлагаха правомощията на особения управител да могат да се осъществяват от няколко лица, но не повече от трима. С цел защита на националната сигурност и непрекъсваемост на доставките се предлага обектите за търговия на нефт и енергийни продукти да подлежат на надзор от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, само в хипотезите на чл. 27а, ал. З от закона, т.е. при наличие на обстоятелства, които застрашават националната сигурност.
В момента депутатите обсъждат на второ четене законопроекта на управляващите за промяна в закона, свързана с особения управител на "Лукойл". Предложението за преминаване към второ гласуване беше направено от Стефан Белчев от "Прогресивна България" и прието със 140 гласа "за", 30 "против" и 20 "въздържал се".
Цончо Ганев ("Възраждане") възрази срещу разглеждането на законопроекта на второ четене. Той поздрави председателя на Народното събрание за 90 дни достойно, коректно водене на парламента. Ако вие позволите тази процедура, ще застанете на позорната стена, предупреди я той. Ганев коментира, че е недопустимо да се обсъжда и на второ четене, след като лично е посочил какво ще внесат като предложения между двете четения.
Управляващите обясниха, че тези промени са крайно необходими, за да се избегне попадане под санкции на две от компаниите от групата "Лукойл", защото във вторник решението на КС ще бъде обнародвано в "Държавен вестник".