Депутатите приеха на второ четене промени в закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции

Не се определя минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения за субекти за ликвидация, записа парламентът с промени, гласувани на второ четене, в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. 
Органът за преструктуриране може да прецени, че е обосновано да определи изискване на индивидуална основа за субект за ликвидация в размер, който надхвърля размера, достатъчен за поемане на загубите, записаха още депутатите. При преценката органът за преструктуриране взима предвид всяко възможно въздействие върху финансовата стабилност и риска от разпространение на проблемите във финансовата система, включително по отношение на капацитета за финансиране на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. 
Субект, който не е определен за преструктуриране, но е дъщерно предприятие на такъв или на субект от трета държава, който би бил субект за преструктуриране, ако беше установен в Европейския съюз, приспада позициите си в инструменти на собствения капитал в дъщерни институции, които принадлежат към същата група за преструктуриране и които подлежат на ликвидация, за които органът за преструктуриране не е определил предвиденото от закона изискване. Разпоредбата важи, когато съвкупният размер на тези позиции е равен на или надвишава седем процента от общия размер на собствения капитал и задължения, отговарящи на условията за приемливост. Съвкупният размер на позициите в инструменти на собствения капитал се изчислява ежегодно към 31 декември като средна стойност за предходните 12 месеца, предвиждат законовите разпоредби.
В Заключителните разпоредби се предлагат промени в Закона за банковата несъстоятелност във връзка с необходимостта от предприемане на мерки за изпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека от 2 юни 2016 г. по делото "Международна банка за търговия и развитие" АД и други срещу България" и на Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу България от ЕСПЧ, приета с решение на Министерския съвет от 2021 г., както и с необходимостта от отмяна на някои неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по несъстоятелност на банка.