При второто четене на законопроекта за бюджета на Националната здравно-осигурителна каса ( НЗОК) сред основните спорни теми в дебата бяха дали частните болници трябва да получават пари от Касата, както и за необходимостта от повече пари за лечение на тежко болни деца.
Петър Петров от "Възраждане“ посочи, че в бюджета за т.г. за лечение на тежко болни деца са заложени малко над 83 млн. лв. при положение, че за миналата година е имало малко над 100 млн. лв. за тази цел. Предлагаме предвидената сума да бъде увеличена с още над 17 млн. лв, за да се закръгли на 100 млн. лв., като парите ще дойдат от средствата за плащане на чужди здравни каси и ваксини за COVID-19, обясни депутатът. Колегата му Димо Дренчев каза, че проблемът на предлагания бюджет е в структурата на самите разходи, а не в липсата на достатъчно средства. Този бюджет е почти 100 млрд. лв., изтъкна депутатът. Това, което липсва в него, са каквито и да било реформи, няма мерки за фалшивите хоспитализации. По думите му средствата за болнична помощ са твърде много и може част от тях да бъде прехвърлена за превенция.
Маргарита Махаева от "Възраждане“ предложи редакционна поправка, с която да бъдат заложени с 15 млн. лв. повече за извършване на изследвания на биомаркери с цел на определяне на прицелна терапия за пациенти с онкологични заболявания по амбулаторна процедура. В повечето държави прицелната терапия вече е стандарт, у нас се лекува с остарели методи, обоснова се тя.
Васил Пандов от ПГ "Продължаваме промяната - Демократична България“ обобщи, че проектът на Закон за бюджета на НЗОК отстъпва от всички политики на превенция и профилактика, не се прави нищо за намаляване на доплащанията от джоба на пациентите, за подобряване на достъпа им до лекарска помощ, което е в противоречие с програмата на управляващите. За профилактика и превенция в законопроекта бяхме предложили финансиране на първичната извънболнична помощ с допълнително 10 млн. лв, които са за личните лекари да съставят рискови карти на пациентите, коментира той. В преходните и заключителните разпоредби бяха предвидени редица мерки за контрол, например, засягащи провеждането на обществени поръчки от частните болници, добави депутатът.
Колегата му Божидар Божанов смята, че най-добрият контрол е контролът на гражданите и затова ще е най-ефективно, когато хората на телефона си получават известия за извършените медицински дейности. А Александър Симидчиев изтъкна, че по незнайни причини биомаркерите са посочени като медицински изделия в бюджета на Касата, което създава възможност за корупционни практики.
Костадин Костадинов заяви, че „Възраждане“ е категорично против частните болници да получават държавно финансиране от НЗОК.
Лъчезар Иванов от ПГ ГЕРБ-СДС подчерта, че НЗОК не е държавна структура, а обществена, и българските граждани, които работят, внасят солидарно вноска от 8%. По думите му по Конституция частните и обществените болници са равнопоставени. Когато един гражданин плаща вноските си, има право когато се разболее, да избере къде да се лекува – в частно или държавно лечебно заведение, подчерта Иванов.
Надежда Йорданова от ПГ ПП-ДБ коментира, че всяко разходване на публични средства трябва да бъде предшествано от ясна честна конкуренция, която да препятства непрозрачното харчене на обществен ресурс.
Разбирам, че това е вашата политическа дъвка, вашият политически дебат е деструктивен, това, което искате да предложите, не дава резултат, коментира председателят на здравната комисия Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС.
Андрей Чорбанов от ПГ "Има такъв народ" посочи, че е изключително забавно да се наблюдава как се сменят ролите и как хора, защитавали една позиция, няколко месеца по-късно защитават обратното. Обратното на това, което предлагате тук, го защитавахте като Матросов на амбразурата, добави той. И попита кой предложи председателя на НЗОК. Колко пъти вие владеехте властта за последните четири години и оперирахте с парите на Здравната каса, обърна се той към ПП-ДБ. Това минава всякакви граници, това е арогантност, така че следващия път си помислете преди няколко месеца какво сте защитавали като позиция.
Председателят на ПГ ИТН Тошко Йорданов попита не бяха ли министрите на ПП-ДБ, които наложиха задължителна ваксинация на хората, тези, които наложиха управител на Касата, който после казаха, че ще го оттеглят. Чорбанов припомни на Божидар Божанов - "не бяхте ли вие мнозинството миналия парламент, който определя политиката, защо не успяхте да прокарате тези неща тогава. Съберете мнозинство да победите Конституцията, а не събрахте мнозинство да победи всичко, което засяга Здравната каса".
Йордан Цонев от ПГ "ДПС - Ново начало" посочи, че е очевидно, че секторът е нереформиран. Той припомни, че отдавна говорят за нуждата от демонополизация на Касата. Защото дефектите, за които си говорим в момента, са именно, че тя е единствена. Ако имаше частни дружества, които да управляват парите на пациентите, дали щяха да разрешат да се случва това, срещу което се борите сега, да се надписват пътеки, всички дефекти, които дава тази система години наред, отбеляза Цонев. Според него е крайно време някой да се заеме със същинската реформа, а тя е демонополизация на Касата с всички произтичащи от това последствия.
Искам да Ви попитам касата монопол ли е, това е финансираща институция, която купува услуги, а не ги доставя, репликира го Александър Симидчиев от ПГ ПП-ДБ.