Децентрализацията не трябва да увеличава регионалните неравенства, а да създава по-добри възможности за развитие, каза Мартин Жлябинков


Децентрализацията не трябва да увеличава регионалните неравенства, а да създава по-добри възможности за развитие. Това каза председателят на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Мартин Жлябинков пред участниците в пленарната сесия на Годишната среща на местните власти, чийто домакин е курортът „Албена“.
Той постави въпроса защо, въпреки че принципът „нови правомощия“ срещу ресурси е широко приет, прилагането му продължава да бъде тема на обсъждане. По думите му България разполага със стратегия за децентрализация, пътна карта за реформа, анализи и предложения от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), но трудностите идват, когато трябва принципите да се превърнат в конкретни финансови законодателни решения. 
Жлябинков открои три основни въпроса, върху които според него трябва да се съсредоточат усилията. Първият е оценката на финансовите последици от законодателните промени за общините. Той посочи, че освен целите и очакваните обществени ползи от един законопроект, трябва да се оценява и отражението му върху общинските бюджети, включително в дългосрочен план. „Една законодателна промяна не е свършена само когато се определи какво трябва да се направи. Трябва да сме отговорни и как то ще бъде осигурено финансово“, каза Жлябинков.
Вторият въпрос според него е финансовата предвидимост. Той отбеляза, че при подготовката на бюджета за 2027 г. НСОРБ отново е поставило въпроси за финансирането на общините и реалната цена на публичните услуги. „Не е достатъчно да сравняваме колко повече средства са предвидени спрямо предходната година. Трябва да знаем дали тези средства позволяват да се изпълняват дейностите при стандартите, които самата държава е определила“, посочи той.
Жлябинков отбеляза, че НСОРБ е поставило и въпроса за споделянето на национални данъчни приходи с общините. „Тук имаме две задачи, които трябва да решаваме едновременно. Да дадем повече финансова самостоятелност на общините, които развиват своята икономика, и в същото време да запазим работещ механизъм за подкрепа на общините с по-ограничени икономически възможности“, добави той.
Третият въпрос, който той открои, е какво да се прави с вече подготвени решения. „По-полезно би било да разграничим онези мерки, които могат да бъдат реализирани чрез промени в действащото законодателство, от тези, които изискват решения в бюджетната и данъчната политика. Това са различни процедури, различни отговорности и различни институции, които наистина сериозно трябва да помислят върху това“, подчерта Жлябинков.
Като председател на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Жлябинков определи ролята на Народното събрание като връзка между натрупаната експертиза на местната власт и конкретните законодателни решения. Той подчерта, че финансовата децентрализация изисква съвместна работа с изпълнителната власт, Министерството на финансите, НСОРБ и останалите компетентни парламентарни комисии.
„Важното е да има яснота кои предложения са готови за законодателно разглеждане, какви финансови последици имат и какъв реален резултат очакваме от тях“, каза той.
Жлябинков припомни, че често се говори за децентрализацията като процес, в който държавата трябва да се раздели с част от своите правомощия. „Аз предпочитам да гледам на нея по друг начин. Децентрализацията не е въпрос колко власт ще загуби държавата. Въпросът е колко по-добре ще започне да работи тя. Не просто да прехвърляме функции, а да създадем реални възможности те да бъдат изпълнявани. Не просто да говорим за финансова самостоятелност, а да изграждаме предвидими правила и най-вече да използваме вече натрупания опит“, посочи той.
В заключение той подчерта значението на силните общини за развитието на страната. „Защото силните общини правят държавата ни по-силна“, отбеляза Жлябинков.

София

България поиска техническа помощ от ЕС и НАТО за разследването на атаката срещу кораби в българската изключителна икономическа зона в Черно море

България поиска техническа помощ от ЕС и НАТО за продължаване на разследването на атаката срещу търговски кораби в българската изключителна...

Кочериново

Общински съвет – Кочериново отмени две свои решения, върнати от областния управител на Кюстендилска област Атанас Гергинов

На извънредно заседание Общински съвет – Кочериново отмени две свои решения, върнати от областния управител на Кюстендилска област Атанас Гергинов....

Сандански

Община Сандански приема предложения за Културния календар за 2027 година

Община Сандански приема от 12 октомври до 16 ноември 2026 г. предложения за културни събития и инициативи, които да бъдат...

Бобошево

Българската агенция по безопасност на храните затвори обект за обществено хранене в Бобошево след сигнал за съмнение за хранителен инцидент

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) затвори обект за обществено хранене в Бобошево след сигнал за съмнение за хранителен...

Разград

Институциите в област Разград обсъдиха готовността за предстоящите избори

Институциите и седемте общини в област Разград са в готовност за изборите за президент и вицепрезидент на 25 октомври. Това...

София

Отчетените случаи на инсулт в България от януари до юли 2026 г. са 26 758 по данни на НЗОК, заявиха експерти на събитие за инсулта и изкуствения интелект

Според данни на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) отчетените случаи на инсулт в България от януари до юли 2026 г. са...