Детските книги трябва да разказват за климатичните промени и отговорността към Земята, казаха проф. Христо Пимпирев и Елица Капушева

Темите за климатичните промени и опазването на природата трябва да присъстват в детските книжки, за да може на разбираем език малките читатели да научат повече за света, който ги заобикаля, да го обикнат и да го ценят. Това коментираха за БТА председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев и социалният и културен антрополог Елица Капушева. Важно е децата да формират отговорно отношение към нашата планета, да знаят какво я застрашава и по какъв начин хората могат да й помогнат, смятат те.
Имам две детски книжки от поредицата „Антарктида - бяла приказка“ – „Историята на пингвина Гошо“ и „Приключенията на тюлена Софи“, които са вдъхновени от преживяванията ни с колегите учени на ледения континент, разказа проф. Пимпирев. Целта е да се запознаят децата с обитателите на Антарктида – Гошо е ранен пингвин, а Софи е майка тюлен, разделена от детето си заради появила се опасност. Историята с Гошо е истинска, която аз и колегите ми преживяхме преди 20 години, отбеляза проф. Пимпирев. Съавтор на двете книги, които излязоха на българския книжен пазар, е Екатерина Виткова.
Чрез детската приказка предизвикаме въображението на децата, за да разберат какво всъщност представлява Антарктида, да научат, че България има принос в изучаването на околната среда чрез антарктическа си база и научноизследователския си кораб, заяви още проф. Пимпирев. Той си спомня среща с ученик, който го е разпознал и му е поискал автограф, обяснявайки, че чете двете книги. Това вдъхновява проф. Пимпирев и му дава увереност, че децата могат да се откъснат от виртуалния свят и да се посветят на тайните на природата. Да отидат в гората или в парка, да се радват на красивите гледки, да научат повече за животните – това, според проф. Пимпирев, е важно. Иначе казано - да се „гмурнат в дълбините на океаните“ и да изследват Земята, отбеляза той.
В същото време всички трябва да си даваме сметка и за климатичните промени, които най-често виждаме чрез необичайните метеорологични явления, заяви също проф. Пимпирев. Климатичните промени обаче зависят от действията на всеки един от нас, затова и през детските книжки трябва децата да изграждат визия за това как да опазват природата и да противодействат на опасностите, обясни експертът. 
Подобно е и мнението на Елица Капушева, автор в платформата „Климатека“, която се е посветила да изучава как хората разбират и преживяват климатичната криза. Според Капушева запознаването на децата в ранна детска възраст с темата е важно. Това може да стане точно през детската литература - да бъде хем полезно, хем и любопитно. Ако децата имат достъп до полезна информация, до истории на разбираем език, те ще имат възможност да осмислят темата за природата и промените в нея, следователно ще могат да бъдат и по-подготвени за това, което се случва, ще могат да противодействат, коментира Капушева. Като пример за актуални заглавия на екологична тема за деца и юноши тя посочи две книги на авторката Хана Голд - "Изгубеният кит" и "Последната мечка“.
По думите на Капушева създаването на повече детски разкази и романи за природата, не само енциклопедии, ще даде възможност за по-задълбочена информираност. Така с децата можем да четем, да обсъждаме, да им обясняваме какви екологични проблеми има, свързани с околната среда, коментира тя. В България, например, има по-всекидневни практики за опазването на природата, но са нужни по-сериозни действия да се справяме с предизвикателствата, посочи социалният антрополог.
От 2019 г. се вижда ръст в издаването на книги за деца и юноши, които не са научнопопулярни енциклопедии, а вкарват и художествени елементи, коментира Капушева. Тя отбеляза ученическите протести в защита на природата преди няколко години, породени от акциите на екоактивистката Грета Тунберг.
Набира популярност и жанрът „климатична фантастика“ (cli-fi), който съчетава фактите с емоционално заредени истории. Като пример Капушева даде книга на Ким Стенли Робинсън, свързана с Парижкото климатично споразумение. Климатичната фантастика се утвърждава като ефективен инструмент за осмисляне и съпреживяване на климатичната криза, като съчетава научни факти с емоционално ангажиращи истории, отбелязва Капушчиева в статията си по темата в платформата „Климатека“.
Проф. Пимпирев и Капушева изразиха надежда, че все повече любопитни деца ще отворят книга, която разказва за Земята и нейните ценни богатства.