Девет силистренци са участвали в първото Народно събрание след Освобождението, разказа историкът д-р Николай Тодоров

Девет са силистренците, които са участвали в Учредителното събрание от 10 февруари до 16 април 1879 година, което приема Търновската конституция. Това разказа за БТА директорът на Регионалния исторически музей в града д-р Николай Тодоров.
По думите му всички членове на събранието са били високо ерудирани, с авторитет сред обществото и хора, които не са търсили финансова облага. Те са натрупали богат опит в рамките на Османската империя, като са участвали в екзархийските и епархийските съвети. Българското Възраждане е подготвило  хора, които макар и родени и израснали в Османската империя, имат яснота и понятие що е това политика, демокрация и конституция, разказа той.
„Преходът от Османската империя към националната държава се осъществява благодарение на този български елит. Хората, които участват в Учредителното събрание, са признати от Османската империя, от Русия и от Великите сили. Шансът в Народното събрание да попаднат случайни хора става по-късно, с развитието на политическата система. Такива са хората след 1944 година и виждаме, че и до днес попадат хора, които не знаят какво правят в този важен законодателен орган“, коментира Тодоров.
По думите му представителите на Силистра в първото Народно събрание след Освобождението не правят изключение. Те са добре познати в годините на Възраждането и с дейността си напълно са заслужили правото да положат основите на националната държава.
„Личат имената на Димитър Енчев – учител и автор на учебници, Гено Чолаков, който е търговец с обществен авторитет и натрупан капитал. Изключително важна фигура в Учредителното събрание е Никола Балкански. Той е родственик на Раковски и финансира голяма част от политическите инициативи на българите през Възраждането, като четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа“, допълни историкът.
Той разказа, че една част от народните избраници от Силистренско са назначени от Временното руско управление, друга част са били избирани по право, а трети са били избирани пряко от народа. Това обаче не са първите избори за местното население.
„Българите участват в избори още от 18-ти век, много преди Освобождението. Те участват в избора на аяните – това мюсюлманските първенци, които организират административната дейност. През 60-те години на 19-ти век, с въвеждането на вилаетската реформа, изборите се регламентират. Последните избори в Османската империя, в които участват българите, са за представители в първия османски парламент през 1876 година. Честото ходене до урните, на което сме свидетели в последните години, не е нещо ново. След Освобождението до Второто обикновено народно събрание в края на 1880 година българите са гласували четири пъти“, каза Тодоров.
Още от онези години започват да се използват и изборните манипулации. Историци разказват, че по време на изборите през лятото на 1894 години привържениците на Народната партия в Силистра скриват урната с бюлетините в септична яма, тъй като се страхуват от изборния резултат.
Стигало се е и до крайности. По време на изборите за Второто обикновено народно събрание в Силистра десет турци са били измъчвани с нажежено желязо и един от тях умира, разказа Николай Тодоров.
По думите му, въпреки всичко, първите демократични избори по естествен път оформят лидерите на нацията. По-късно голяма част от хората, които участват в политическите процеси след Освобождението, ще преведат страната и през войните за национално обединение, добави историкът.