Девет жалби, свързани с потребителски кредити, са разгледани в КЗП в Сливенско за година и половина

Девет жалби, свързани с потребителски кредити, подадени от граждани от област Сливен, са разгледани в регионалното звено на Комисията за защита на потребителите (КЗП) от началото на 2025 г. до момента, съобщиха за БТА от комисията.
През 2025 г. са разгледани четири жалби по Закона за потребителския кредит, а от началото на 2026 г. – още пет. Данните включват сигнали както срещу небанкови финансови институции, така и срещу банка, предоставяща потребителски кредити.
По повод постъпили жалби са извършени проверки на дружества, предоставящи потребителски кредити. При една от тях е установена заблуждаваща нелоялна търговска практика, изразяваща се в премълчаване или предоставяне по неясен и неразбираем начин на съществена за потребителите информация, съобщиха от КЗП.
За нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение и е издадено наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция по Закона за защита на потребителите.
Най-честите оплаквания са свързани с непредоставяне на екземпляр от договора за кредит, включване на допълнителни застраховки без достатъчно ясна информация, начисляване на значителни суми при предсрочно погасяване, отказ или затруднения при приемане на заявления за предсрочно погасяване, отказ за разсрочване при просрочие, твърдения за сключване на кредит от друго лице и допълнителни разходи при онлайн кандидатстване чрез телефони с добавена стойност.
От комисията отбелязаха, че ограниченият брой жалби не позволява да бъде изведена трайна тенденция. Според тях постъпилите сигнали показват, че най-честите проблеми са свързани с прозрачността на договорните условия и допълнителните разходи по кредита.
От КЗП препоръчват на гражданите внимателно да преценяват дали ще могат да обслужват кредита преди да подпишат договор, както и да сравняват различните предложения по годишния процент на разходите и общата сума за връщане, а не само по размера на месечната вноска. Комисията съветва още потребителите да обръщат внимание на всички такси, комисиони, застраховки и разходи при просрочие, да не подписват договор, без да са се запознали с преддоговорната информация, общите условия и погасителния план, да използват само официалните канали на кредитора при онлайн кандидатстване и да проверяват дали кредиторът е вписан в публичния регистър на Българската народна банка.
От КЗП припомнят още, че потребителите имат право да се откажат от договора за потребителски кредит в 14-дневен срок без посочване на причина, както на предсрочно погасяване, което води до намаляване на разходите по кредита.
За БТА икономист-счетоводителят Милена Иванова каза, че бързите кредити често се използват заради лесния достъп и бързото одобрение, но крият сериозни рискове. Сред тях са високият годишен процент на разходите, допълнителните такси, кратките срокове за погасяване, оскъпяването при удължаване на кредита и неясните договорни условия.
По думите ѝ най-уязвими са хората с ниски доходи, ниска финансова грамотност, безработните, неофициално заетите лица, младите хора и пенсионерите, които по-често прибягват до подобни заеми за покриване на текущи разходи или спешни нужди.
Милена Иванова препоръчва на хората, които обмислят бърз кредит, първо да преценят дали ще могат да го изплатят, след това да изберат лицензирана компания и внимателно да прочетат договора. Според нея е добре да се търсят и алтернативи като банков потребителски кредит, овърдрафт, заем от близки, разсрочване на плащания, покупка на изплащане или аванс от работодател.
Иванова смята, че държавата следва да засили регулацията и контрола върху небанковите кредитни институции, а общините могат да допринесат чрез инициативи за повишаване на финансовата грамотност.
„Бързият кредит може да реши днешния проблем, но не трябва да създава утрешния. Преди да подпишете, отделете време да прочетете договора, пресметнете колко ще върнете общо и преценете дали ще можете да погасявате кредита навреме“, каза в заключение Милена Иванова.