Дезинформационните наративи правят хората по-малко чувствителни към трудностите, с които се сблъскват украинските жени, които са избягали от войната. Имайки предвид, че дезинформацията срещу бежанците е насочена към два основни въпроса – пол и националност, всички украински жени стават жертва на развитите предразсъдъци и негативни нагласи. Около това се обединиха експерти в рамките на кръгла маса на тема "Невидими вериги: дезинформация, административна корупция и насилие над жени", която се провежда в София.
Директорът на правна програма в Център за изследване на демокрацията Димитър Марков откри дискусията, като посочи, че живеем в сложни времена на политическа нестабилност както у нас, така и в целия свят. В България всеки месец има информационен повод да се говори по темата за насилието над жени, но това не дава резултати, посочи Марков. По думите му жените от Украйна стават често жертва на стереотипи и дезинформацията, която има в социалното пространство.
В рамките на дискусията се включи и зам.-ръководител на мисията и съветник по политическите въпроси от Посолство на Украйна в България Анна Тертична. Тя посочи, че темата дезинформация стана изключително важна през последните 11 години. След като Русия започна агресия срещу Украйна, борбата с дезинформацията стана в част от дневния ред за засилване на Националната сигурност на всяка една държа, както и за Европейския съюз, и НАТО, каза още Тертична.
По думите ѝ колкото и да се говори за тези теми, за „невидими вериги“, които разпространява дезинформацията - решения няма. Правата на човека и половото равенство е една от ключовите теми в борбата с дезинформация, смята Тертична. Тя допълни, че е важно да се отбележи, че липсата на информация относно нарушаването на правата на човека и жените също е вид дезинформация.
Тертична представи и данни от посолството на Украйна в България - В България от началото на война в Украйна дом са намерили над 200 хил. души, а над 3 млн. украинци са минали през България, каза Тертична. По думите ѝ в момента на територията на България има 61 хил. украински граждани, като само 5 хил. ползват право на безплатно жилище, а над 30 хил. от тях са трудовоустроени и плащат данъци.
В рамките на дискусията беше представен и анализ от Центъра за изследване на демокрацията. Анализаторът Кристина Цабала обясни, че са проведени осем интервюта с организации, които помагат на украинци, както и с украинци. Направен е анализ на 24 хил. онлайн статии, както и 636 публикации във Фейсбук. Данните показват, че две години преди началото на войната в Украйна броя на статиите, свързани с украинските жени, е 374. След началото на войната броят им се увеличава с 92 пъти, като достига до 34 313 статии.
Основните дезинформационни наративи за украинските жени в българските онлайн новинарски издания отразяват такива, разпространявани още по-свободно във Facebook, обясни Цабала. Анализаторът посочи, че основните дезинформационни наративи, основани на пола, за украинските жени в България са, че те са „златотърсачки“ и повърхностни. Анализът показва още, че в българските медии и социални мрежи украинските жени са представени като жени, които се занимават предимно с външния си вид.
Целенасочената дезинформационна кампания срещу бежанците, основана на тяхната идентичност, ефективно се разширява и до местата, където те търсят закрила и сигурност, но попадат в среда на враждебност, рискове и трудности. Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет, в координация с останалите държавни институции, ангажирани с борбата с чуждестранната дезинформация и изграждането на по-устойчиво общество, следва да разпознае и да предложи решения на проблема в своите стратегии и работни процедури. Въпреки това само последователна и хоризонтална междусекторна политика за изграждане на обществен имунитет срещу дезинформацията чрез медийна грамотност, критично мислене и по-отговорна и качествена журналистика може да намали разпространението на дезинформацията, включително и на тази, основана на пола, смятат експертите.