Диабетът повлиява сърдечносъдовата система, бъбреците, нервната система, очите и скелета, каза еднокринологът доц. Александър Шинков

Диабетът повлиява сърдечносъдовата система, бъбреците, нервната система, очите и скелета. Това каза председателят на Българското дружество по ендокринология доц. д-р Александър Шинков на конференция на тема: „Диабетът в светлината на кардио-бъбречно-метаболитния синдром“. Събитието бе организирано от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България и се състоя днес в столичен хотел.
Диабетът намалява качеството на живота и води до редица съпътстващи болести, скъсява и периода на живот, заяви доц. Шинков. Хронично повишената кръвна захар уврежда белтъците, от които зависи всяка една наша клетка, подчерта специалистът. Той добави, че тази болест е сред тихите убийци. Макросъдовото увреждане засяга сърцето и може да доведе до сърдечна болест, а микросъдовите увреждания влияят на бъбреците, ретината и периферните нерви, разясни също Шинков.
Той представи данни на Международната диабетна федерация, според които един от десет възрастни между 20 и 79 г. имат диабет, един от двама души с диабет не са диагностицирани, един от девет имат нарушен глюкозен толеранс. Според данни за Европа броят на хората със захарен диабет нараства от около 5 % през 2000 г. на близо 7 % през 2011, а в момента е около 7,5 %, като се предвижда процентът да нарасне през 2045 г., информира доц. Шинков. Според статистиката смъртните случаи, причинени от диабет, са 6,7 милиона. Сред причините за заболяването са затлъстяване, артериална хипертония, тютюнопушене и др., обясни експертът.
За контролиране на диабета и за да се избегнат усложнения, са нужни общи здравни грижи от няколко специалисти, отбеляза доц. Шинков.
Диабетът е в началото на промените, които касаят изменението на функционирането на органите, каза проф. д-р Кирил Карамфилов, председател на Българското дружество по кардиология. По думите му сърдечната недостатъчно е най-големият риск при неконтролиран диабет. По думите му данните сочат, че независимо от добрата диагностика, подобрената лекарска терапия и лечението, приблизително 50 % от пациентите със сърдечна недостатъчност умират до пет години от поставяне на диагнозата.
Хроничното бъбречно заболяване е основен глобален проблем на обществото здраве, наскоро беше признато като „скрита епидемия“ и засяга приблизително един на десет възрастни души или около 850 милиона души, каза проф. д-р Емил Паскалев, председател на Българското дружество по нефрология. По думите му захарният диабет и артериалната хипертония са основните причини за развитие на крайна степен на хроничното бъбречно заболяване. Хроничното бъбречно заболяване дълго време е невидимо, добави проф. Паскалев.
Преди началото на конференцията бе предоставена възможност да бъдат извършени и измервания на HbA1c (гликиран хемоглобин) на желаещите.