Дигиталната трансформация на кадастъра в България е един от най-значимите проекти, каза инж. Георги Георгиев

Дигиталната трансформация на кадастъра в България е един от най-значимите проекти. Това каза инж. Георги Георгиев, директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, по време на конференцията “Интелигентни ГИС за устойчиво развитие“. Форумът е по повод 26-ия Световен ГИС ден (ГИС – географски информационни системи – бел.авт). Ден, който ни напомня, че геопространствените данни и адекватната им обработка са в основата винаги на целесъобразни и адекватни управленски решения, каза още той. По думите на Георгиев тази година е ключова за агенцията заради надграждането на геоинформационната ѝ система. Това беше изключително труден и тежък проект, който с общи усилия на експерти, професионални организации, разработчици и министерства, успяхме да го осъществим, като той е една от най-значимите стъпки за дигиталната трансформация на кадастъра в България, добави Георгиев.
По думите му чрез проекта е постигната повече от над 70% бързина в обработката на заявленията и скъсяване на сроковете в сравнение със старата система. Имаме сигурна и прозрачна система, работеща в полза на гражданите и бизнеса. Създадохме изцяло автоматизирани услуги, достъпност, отворени данни по отношение на кадастралните данни, което води до по-добро планиране на инфраструктурните проекти, по-сигурна основа за инвестиции и за бизнеса, посочи още Георгиев. По думите му достъпността до данните е облекчена и сигурна, внедрена е автентификация с квалифицирани електронни подписи, за да има максимална сигурност и проследимост.
Осигуряването на достъп до кадастралните данни е едно от най -съществените постижения в страната ни през последните години, каза проф. Стелиян Димитров, преподавател  в катедра „Картография и ГИС“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Говорим за екосистема от технологични решения, зад които стои изключително сериозна наука, което ни дава възможност да живеем по-добре и да се справяме по-добре с проблемите в съвремието ни, допълни той.
Никога в историята си функционирането на обществото ни не е било в такава явна зависимост от географията. Тя е в основата на планирането, ползва се от бизнеса, а добрите данни са в основата на качествената информация. Без добри данни няма как да се получи добра информация. Свидетели сме на тенденция, която непрекъснато се задълбочава – събиране и обработване на геоданни в безпрецедентни мащаби, допълни проф. Димитров. Живеем в среда, която предизвиква определени интереси – климатичните промени са факт и въздействат върху всички компоненти на географската среда. Тази динамична география стои в основата на развитието на цивилизацията ни, каза той.
По думите на проф. Димитров урбанизираните територии, в които живеем, са уязвими, а климатичните промени няма как да се характеризират, ако не са налични познания и данни. Климатът е статистическа величина и не е равен на време, като за климата на можем да правим прогнози, но можем да произвеждаме данни, позволяващи да се генерира информация, която може да се ползва за политики, допълни той. Умните региони не са само тези, които са с технологични съоръжения, а тези, които ефективно се адаптират към климатичните промени чрез технологиите. Градският топлинен остров е един от най-сериозния проблем на урбанизацията. В градските урбанизирани територии температурният режим не е естествен, тъй като те са много по-топли, по-трудно изстиват, задържат топлина. Най-големият проблем е нощно време, след залеза на слънцето, когато вместо охлаждане, остава топло, посочи още проф. Димитров. Освен тези вреди, се налага и включване на охладителни системи, а по този начин разходите за електроенергия на домакинствата се повишават с близо 50%, посочи още той. Друг проблем е, че в периодите на продължителни топлинни дни растенията спират да изпаряват и нямат охлаждащ ефект.
Проф. Димитров обърна внимание на наводнението, което стана в комплекс „Елените“ преди месец. По думите му такова наводнение е едно от най-опасните явления, тъй като бързо се вдига вълна, а системата за ранно предупреждения не сработва толкова бързо. В деня след наводнението екип с проф. Димитров са направили лазерно сканиране и други изследвания в района на наводнението и са установили чрез симулационен модел, че на място има незаконно сметище за твърди битови отпадъци – 18 м високо и 30-40 м дълго, заемащо около две трети от речното легло. Това сметище е една от основните причини за бедствието, посочи още той.  
Съвременните хора са много по-болни, отколкото са били преди сто години заради технологиите, в големите ни градове климатът е като този в градовете на няколкостотин километра по на юг, каза преподавателят Теодосий Теодосиев. По думите му за световната история са много по-значими хората, които създават нови технологии, а не толкова пълководците или императорите. Светът, в който живеем, става все по-зависим от хората, които имат „дълга“ мисъл, допълни Теодосиев.