Добрата литература трябва да донесе на читателя утеха, каза писателят, режисьор и актьор Йордан Славейков във Великотърновския университет

Писателят, режисьор, актьор и педагог Йордан Славейков се срещна със студенти и преподаватели във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Срещата се проведе във Втора аудитория на Ректората и бе организирана от издателство „Жанет 45" и Катедра „Българска литература“ към Филологическия факултет на висшето училище. Събитието премина под формата на своеобразен моноспектакъл, в който се преплитаха темите за литературата, театъра, човешките отношения и душевността на хората. Разказите на Йордан Славейков породиха много въпроси, които доведоха до оживен разговор между него и присъстващите.
Основната тема на срещата бяха двете книги на госта – сборникът с разкази „Празнично семейство“ и романът „Последна стъпка“. Авторът разказа, че пише бавно и само когато има вдъхновение. Той разкри, че от четири години се опитва да завърши втория си роман, но е на мнение, че с думите трябва да се внимава много. Според него добрата литература трябва да донесе на читателя утеха, а авторът – да познава добре езика на хората, за да може творбите му да достигнат до тях.
Славейков каза, че причината да започне да пише е непримиримостта му със смъртта. По думите му в разказите си той показва, че хората могат да се обичат дори когато единият от тях си отиде от този свят. Въпреки, че повечето му разкази са любовни, той се вълнува и от саможертвата, което за него е много важна тема. С тези въпроси е свързан и вторият му роман.
Гостът разказа, че обича да общува с всякакви хора, за да има повече истинност в това, което пише. Той обясни, че първият му роман е отчасти автобиографичен и в него има разголване. Формата е изповедална, ритъмът е насечен и почти няма утеха, както е в текстовете от сборника „Празнично семейство“. В творбите си той засяга и темата за остаряването, често водещо до това възрастните хора да се превръщат в невидими за околните. Огорчава го и изчезващата човечност в личността и обществото.
Според Йордан Славейков най-трудните думи за изричане са „Обичам те!“ и „Извинявай!“. За него няма думи които му е трудно да напише, само такива, които първо трябва да осмисли. Любовта обаче категорично е неговата любима тема.