Добрият опит за разрешаване на проблема с насилието между децата, както и необходимите законодателни промени споделиха психолози, представители на районни управления по образованието, както и на неправителствения сектор, които се включиха в кръгла маса по темата в Народното събрание. Тя е организирана от Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество.
От Регионалното управление на образованието (РУО) в Плевен смятат, че мрежовият подход е приоритетен като връзка и зависимост на различни нива по вертикалата и хоризонталата. В обществените съвети към образователните институции има представители и на родителите, които следва да бъдат активирани в помощ и подкрепа на борбата срещу насилието над и между деца. Необходима е и задълбочена връзка с инспекторите от детските педагогически стаи, отбелязаха от РУО - Плевен.
От РУО - Враца подчертаха, че трябват повече лостове за въздействие, когато мерките за подкрепа не оказват съответното влияние.
Регионалното управление на образованието в Добрич настоява за законодателни промени, в които да бъде разписано, че докато родителите не решат съдебния спор помежду си за родителските права, детето може да учи по местоживеене.
Представители на РУО - Перник споделиха за създаването на escape стая, в която могат да влязат до трима младежи и да са в ролята на жертвата на насилие или на агресора. Идеята им е да има нулева толерантност срещу насилието.
Върху проблема деца раждат деца, акцентираха от РУО - Кюстендил.
РУО - Варна разказаха, че през годините са развили много добра комуникация с Окръжен съд-Варна и от 5-6 години съдии влизат в училища и разговарят с ученици и класни ръководители по теми, с които всеки един може да се сблъска. Използва се и медиацията като начин за разрешаване на спорове извън съда, както и методите на позитивната психология в някои класове, като там се включват и родителите.
Като добър опит от РУО - Велико Търново отбелязаха въвеждането на съвместни дейности с родители, на които присъстват и представители на регионалното управление.
В дискусията се включиха и представители на ресурсните центрове и психолози.
Татяна Иванова, психолог, подчерта липсата на авторитети, което създава проблем за децата. Тя смята също, че учителите трябва да се обучат на емоционална интелигентност.
Николина Ганева от фондация „Асоциация Анимус“ посочи необходимостта от повече психолози и от изследване и повишаване на родителския капацитет. Но не само повече психолози, но и подкрепени, защото наистина е много трудно, когато училищният психолог положи усилия, но няма кооперативност от страна на родителя, а директорът не иска да се "раздува", за да не влияе на репутацията на училището, отбеляза тя.
Училищният психолог трябва да има точно място и да е регламентирана неговата роля, коментира председателя на комисията за взаимодействие с гражданското общество Росица Кирова.
Гергана Тошева, ресурсен учител в Петрич, подчерта, че трябва да се направи единна система за родители, в която да има консултанти-психолози, конкретна литература, методи, начини на работа. Да се разработи ерготерапия като метод на наказание, насочена към преодоляване на агресивни прояви на непълнолетните. Както и в училище да се въведе допълнителен час на психолога, препоръча преподавателката.
Според Манол Пейков от „Продължаваме промяната-Демократична България“ емоционалната интелигентност е проблемът в българското образование. Няма как да очакваме децата да не проявяват насилие помежду си, ако ние тук в Народното събрание проявяваме насилие един спрямо друг, каза той.