Докъде ще стигнат конфликтите зависи от нашето смирение и опита ни да се разберем с другите, каза режисьорът Явор Гърдев

Докъде ще стигнат конфликтите зависи от това какво направим ние, къде ще спрем, дали ще се смирим и ще се опитаме да се разберем с другите. Това каза пред БТА режисьорът Явор Гърдев, който представи за първи път на българска сцена във Варна своя спектакъл „Стълб от сол“, поставен в Кралския театър „Зетски дом“ в Цетине, Черна гора. Представлението бе част от програмата на Международния театрален фестивал (МТФ) „Варненско лято“.
Гърдев не си прави илюзии, че човешкият инстинкт за унищожение може да бъде удържан или елиминиран и прогнозира, че избликването на насилие в различни точки на Земята няма да спре. „Ние не преставаме да живеем в обстоятелства на трагедии и те не са само външни, а са и на нашите души, фундаментални ценностни спорове, които могат да доведат до много жестоко изостряне на взаимоотношенията и прекрачване на границите, в резултат на което стават и войните“, посочи той. 
Режисьорът е получил покана от театъра в Цетине да постави там пиесата на Александър Радунович. Действието в нея е разделено на четири части, които са с различни герои, но историите в тях се допълват, стигайки до драматичен финал. Сценограф е Никола Тороманов. Участват актьорите Ана Вуйошевич, Деян Иванич, Йелица Вукчевич, Йелена Лабан, Вуле Маркович. 
Пиесата е била в развитие и авторът е работил по нея по време на репетиционния процес. Заедно правихме съкращения, особено в четвъртата част. Той е човек, който партнира, преподавател е в академията в Цетине, уточни режисьорът, който е бил привлечен от текста заради трагическите мотиви в него. По думите му те създават реалност, която припознава като близка и може да коментира, свързана с ефекта на отчуждението, чрез който разбираш собствената си ситуация. „Мисля, че генерационните и културни конфликти, които се третират вътре в драматургичния материал, са много сходни и обяснителни на нашата ситуация, но тук са поставени в радикален, краен, трагически вид, с опасни сюжети. Тази смелост да се отиде далеч ме привлече, защото когато човек се ангажира с тема, без да я смекчава с предпазни възглавници, които да направят удара мек, за мен има нещо привлекателно, свързано с предизвикателство за всички в трупата“, каза Гърдев. 
Той припомни, че трагедията цели пораждане на чувства на страх и състрадание с цел изчистване от тях. „Когато ги изпитаме във виртуална среда като зрители на изкуство, те не се случват фактически, обаче се преживяват като такива и тогава човек би могъл да се имунизира срещу тях и да бъде достатъчно разумен да не ги провокира. Докъде ще стигнат конфликтите зависи от това какво направим ние, къде ще спрем, ще се смирим ли, ще се опитаме ли да се разберем с другите“, смята Гърдев. 
За него важен въпрос в пиесата е и близостта на Бог. Той е сериозен политически фактор във всяко общество и когато има групиране около ценности, които са под напрежение, тогава винаги се отива към по-фундаментални въпроси извън битовите. Когато класовите и битови причини са основани на фундаментален спор, конфликтът става много по-тежък и се решава от теста за зрялост на едно общество, каза режисьорът. 
Той смята, че публиката в Черна гора е много по-близо до текста на пиесата, носещ белези и травми от недалечното минало и дори от настоящето. Припомни, че Цетине бе в новините преди няколко месеца с поредния случай на масова стрелба срещу невинни и срещу това има протести до днес. „Този опит е отразен вътре, както и травмите от югославската война и те са много по-изострени отколкото при нас, в България. Ние имахме щастието да избегнем такова развитие, каквото се случи в Югославия - война, масови кланета и депортации. При нас тези травми са от по-ранна епоха и се преработват психологически, но тези конфликти са познати и на българската публика. Тя не е далеч от проблемите за разбирането и отстояването на традициите, ценността на рода, отношението към Бога“, посочи режисьорът. 
Гърдев обърна внимание на майсторството на актьорите, които адаптират много адекватно действието на средата в зависимост от размера на пространството. Подчерта, че сцената на „Зетски дом“ е по-малка от Драматичния театър във Варна и спектакълът там се играе по съвсем различен начин.
Досега „Стълб от сол“ е показван само в Черна гора, където срещите с публиката са много емоционални заради актуалността му и популярността на автора, но шокът там е същият, какъвто преживяха и зрителите във Варна. „На мен подобно преживяване ми помага, учи ме да разбирам собствената си ситуация и да живея с нея, да си представям алтернативи, които не са свързани с кръвопролитие. Има нещо, което не трябва да се прекрачва и в този смисъл човек започва да оценява, че макар да не живее в най-примерното общество, все пак има късмет“, отбеляза режисьорът.