Доклад за проявата на идеята за теокрация при процеса на покръстването на българите представиха проф. Магдалена Легкоступ и д-р Росен Русанов

Научен доклад за проявата на идеята за теокрация при процеса на покръстването на българите в контекста на катехизическата практика на църквата през девети век представиха проф. д-р Магдалена Легкоступ – декан на Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и гл. ас. д-р Росен Русанов от факултета на висшето учебно заведение на пленарна научна сесия в Шуменския университет (ШУ) „Епископ Константин Преславски“, посветена на 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност. 
В съкратения вариант на доклада ще обърнем внимание на въпросите къде и кога е кръстен св. княз Борис в контекста на не по-малко значимия въпрос как. Затова ще представим накратко чрез какъв църковен чин е кръстен българският княз, като опишем начина, по който в края на девети век са били покръствани езичници според Константинополския евхологий. Това е ставало чрез чина на оглашение и кръщение, каза проф. Легкоступ.
Съобщеното от Йоан Скилица, че покръстването на българския владетел става тайно през една нощ на 864 година, по всяка вероятност се отнася за неговото присъединяване към Църквата и встъпване в категорията на оглашениите. След извършването на първото структурирано оглашение, в чина на което се нарича християнското име, оглашеният вече носи името „християнин“ въпреки, че още не е кръстен. Така и благоверният княз Борис Михаил вече се смята за член на Църквата, но още не е част от „верните“, които са приели тайнствата на св. Кръщение, Миропомазване и Причастие. Според нас цялото оглашение на светия княз се извършва в столицата Плиска, отбеляза проф. Легкоступ.
По думите й Св. Фотий Първи, патриарх Константинополски, изиграва решаваща роля в процеса на оглашение на българския народ. След въцърковяването на благоверния княз Борис в Плиска през 863 или 864 г. като оглашен се осъществява мащабна катехизация, която предшества масовото приемане на св. тайнство Кръщение от българския народ. 
„Нямаме основание да смятаме, че св. Княз Борис не е бил покръстен в съответствие с всички църковни правила, описани в Константинополския евхологий. В такъв случай надписът от Балши ( от времето на Борис, посветен на покръстването на българите - б.а)  съдържа историческата истина. Той отразява приемането на тайнството св. Кръщение като завършек на две или тригодишен период на катехизация, по време на който българският княз и народ вече са част от Църквата като „некръстени християни“- оглашени – от 863-864 до 865-866 г. Църковните дни, в които е било канонично възможно над благоверния княз да се извърши св. тайнство Кръщение, са били Кръстовден, Богоявление, Пасха или Петдесетница. Най-вероятно това да е станало на Кръстовден (14 септември) 865 г. каквото мнение застъпва църковният историк проф. Христо Стоянов“, каза още проф. Легкоступ.
Константинополският патриарх е извършвал св. Кръщение лично пет пъти годишно и то в самата столица на Византия. Именно там трябва да е приел тайнството българският княз, възприет от своя кръстник - византийският император Михаил Трети. Смятаме, че именно Цариградският патриарх Фотий е извършил над благоверния княз Борис св. Кръщение, като в деня преди тайнството е извършил изискването за изпитване на кандидата по Символа на вярата и извършил църковния чин за отричане от Сатана и съчетаване с Христа, допълни проф. Легкоступ.
„Може да се обобщи, че покръстването на българите, започнало с приемането на християнството от българския владетел, се е проявило и като част от още един процес – на трансформирането на теократичната симфония на властите в цезаропапизъм. Решението на Борис да приеме кръщение от Константинопол води до важно историческо последствие в управленската сфера – в България като плод на теокротичната идея за симфония на властите е установен цезаропапския модел. Управленският модел, избран от българския княз, впоследствие бива приет не само от съседите на България, но и от вярващите християни в Източна Европа. Успехите на тази управленска формула ги мотивира да тръгнат по стъпките на св. княз Борис във всички аспекти – верови, културен, образователен, управленски“, каза в края на доклада д-р Росен Русанов
Сред гостите на пленарната научна сесия на Шуменския университет днес бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, областният управител на Шумен Катя Иванова, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, ректорът на ШУ проф. Наталия Витанова, владици от светия синод, кметът на Шумен Христо Христов, учени, общественици.