Доплащането от страна на пациентите за лечение и лекарства обсъдиха експерти и представители на „Продължаваме промяната“

Доплащането от страна на пациентите за лечение и лекарства обсъдиха експерти и представители на „Продължаваме промяната“ по време на дискусията „Здравеопазването: възстановяване на доверието и нов обществен договор“. Форумът е организиран от политическата партия и в него участват представители на съсловните организации на лекарите по дентална медицина, на фармацевтите, на професионалистите по здравни грижи, представители на болнични организации, на фармацевтичната индустрия и др. 
Системата на скрити и нескрити доплащания поддържа висок процент на здравно неосигурени граждани или граждани, които могат да се плащат вноските, но не виждат причина да го правят, каза Васил Пандов, член на Изпълнителния съвет на „Продължаваме промяната“. По думите му голямо социално напрежение възниква и при доплащането от страна на пациента за медицински изделия и консумативи, използвани в болничната помощ.
Начинът на предписване и отпускане на лекарства води до това, че някои компании имат по-скъпи генерични лекарства отколкото оригинални, което води до по-голямо доплащане от страна на пациентите, каза Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз. По думите му доклад на НЗОК е показал преди време, че за някои лекарства, напълно реимбурсирани от Касата, разходът от бюджета й е под 1%, а за най-скъпите лекарства изразходва над 80% от средствата си. Маринов посочи и друг проблем, казвайки, че не трябва доходът на аптеката да зависи от цената на лекарството, което отпуска. По думите му фармацевтът не трябва да има стимул да отпуска по-скъпо лекарство, а би трябвало да получава еднакво заплащане от здравната каса, без значение колко скъп лекарствен продукт продава. По този начин ще се понижат разходите за лекарства и ще има повече средства за дейности, добави Маринов.
Необходимо е да се повишат инвестициите в здравеопазването, включително в иновативни терапии, и създаване на по-балансиран и устойчив компенсаторен механизъм, за да може фармацевтичната индустрия да е партньор, каза Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Фармацевтичните компании възстановяват средства на здравната каса и то до такава степен, че ние сме се превърнали в структуроопределящ донор в приходната част, допълни Денев. По думите му през 2025 г. фармацевтичните компании са възстановили на здравната каса половин милиард евро за лекарства. Надяваме се, че новото правителство ще ни даде възможност да се създаде по-балансиран модел от този, по който сега се работи, допълни той. България прави здравеопазване с по малко от 1000 евро на глава на човек от населението, докато в Чехия средствата са два пъти повече, добави Денев.
Най-големият проблем е липсата на дългосрочна стратегия, здравеопазването се кърпи година за година, а най-често сменяният министър е министърът на здравеопазването, каза Павел Колев, заместник-председател на асоциацията. По думите му в момента има процеси в САЩ, които могат да доведат до сериозно заобикаляне на иновациите в Европа и достъпът до тях да се промени много рязко. По думите му в България няма анализ за реална медицинска нужда на населението, обикновено има бюджет, еднакво зле разпределен за всички, за да се балансира системата. Докато възстановяваме разходи на Здравната каса и няма риск за Касата и за държавния бюджет, няма да има контрол, а докато няма контрол, няма да има политики, допълни Велев. Той припомни, че данък добавена стойност върху лекарствата е 20%, което има отношение към доплащането от страна на пациентите, както и че за всяко заболяване има ясен алгоритъм за лечение, но няма контрол дали той се спазва и кои лекарства се ползват.
Публичните разходи за здраве през 2025 г. са над 10 млрд. лв., което е 4,9% от Брутния вътрешен продукт, каза доц. Антон Тонев, представител на лекарската колегия от Варна. Според Националния статистически институт и Евростат харчим 7,9% от БВП за здраве, като тези три процента разлика се доплащат от пациентите или от фонд за допълнително осигуряване, посочи още той. По думите му България е с най-високо доплащане от страна на пациентите, което връща системата назад и намалява достъпа до медицинска помощ.
Винаги заобикаляме въпроса за това, че имаме една от най-ниската употреба на генерични лекарства, което се дължи на липсата на изискване за изписване на активното вещество, каза Асен Василев, председател на „Продължаваме промяната“. Ако се изписва активно вещество, а не търговско наименование на лекарството, може да се вземе най-евтиният медикамент, което ще по-евтино и за здравната каса, и за пациентите, допълни той. По думите му има стимули за лекарите да изписват определен бранд лекарство, а не това, което е най-евтиното. Друг проблем, според Василев, е че в стойността на клиничната пътека не са включени консумативите, което води до доплащане от страна на пациента. Василев предложи в клиничната пътека да бъде включен най-евтиният консуматив, а ако някой иска нещо по-специално, тогава да доплати. За доплащането за избор на медицински екип Василев определи като „официализиране на подкупите в болниците“. По думите му изборът на екип трябва да бъде изключение, а не практика.
За медицинските консумативи, заплащани отделно от клиничните пътеки, здравната каса да провежда търгове, а болниците да избират от номенклатурата, одобрена от Касата, предложи д-р Васислав Петров, председател на Сдружението на областните болници.
Да се идентифицира в кои клинични пътеки има доплащане, да се остойностят и да се прави търг в Касата, предложи Васил Пандов. Ако Касата прави централизирано договаряне, няма да има изкривяване в обществените поръчки. Ако за лекарствата има механизъм, то за медицинските изделия няма такъв механизъм, водихме битки, но не успяхме, каза още той.
На финансирането на неразрешените за употреба лекарства обърна внимание доц. Боряна Аврамова, началник на Клиниката по детска онкохематология към болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“. По думите й това е „проклятието на финансовото обезпечаване с медикаменти“. Доц. Аврамова посочи, че има огромен корупционен натиск, водещ до поставяне на лекарите в непривична ситуация, която е изключително неприятна – да решават кои фирми да доставят лекарството, да се занимават с много документация, както и непрекъснато изкушение да работят в полза на различни фирми. По думите й има и лекарства, които здравната каса заплаща два до три пъти по-високи цени в сравнение с тези в другите държави.
Регулативните стандарти в извънболничната помощ са лимитиране на дейността на личните лекари, каза д-р Гергана Николова и предложи те да отпаднат, тъй като сега при надвишаване на броя на направленията, които лекарят е дал на пациентите, Здравната каса му налага санкция. Д-р Николова попита защо Здравната каса не санкционира болниците, когато надвишат лимитите си. Друг парадокс по думите й е практиката на болниците, в която изискват от пациентите преди хоспитализирането им да си направят изследвания, които да предоставят при прием в болница. Цената на тези изследвания обаче са в цената на клиничната пътека, но няма сила, която да накара болницата да направи изследванията, каза още тя.
Крайно време е политическото говорене да се изчисти от клишета – достъп, качество и др, призова доц. Любомир Киров, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в България. По думите му в страната ни медицинските дейности и грижи са на много високо качество. Доц. Киров призова за подкрепа към студентите по медицина и към специализантите, посочвайки, че студентите имат задача единствено да учат, а не и да работят. След това, докато специализират, на лекарите им трябват средства и спокойствие, за да могат и да специализират, каза още той. Безобразие е студентите по медицина да бъдат принудени да работят какво ли не, за да могат да се издържат. Доц. Киров посочи, че още средства в системата биха могли да се осигурят, ако всички плащат пълния размер на здравните си осигуровки. По думите му, ако се повиши размерът на здравната вноска, няма да компенсира това, което се губи годишно от здравно неосигурените лица.