Първата статуя беше намерена в началото на месец юли и по-късно преместена в музея в града. Мраморната скулптура, открита в Големия канал на форума на античния град край село Рупите, е почистена от реставратора Китан Китанов. Наскоро той установи по гърба на фигурата вторични силикатизирали и калцитни слоеве с дебелина до 3 мм. Според него това се дължи на факта, че преди да бъде скрита в канала, скулптурата вероятно е стояла на форума, в близост до течаща вода, може би фонтан.
Всички научни аргументи за това кого е увековечил неизвестният майстор преди повече от 20 века ще бъдат изложени подробно в статия, която предстои да бъде публикувана в списание Archaeologia Bulgarica, съобщи още професор Людмил Вагалински.
В края на септември археолозите откриха втора мраморна статуя в античния град Хераклея Синтика. Статуята, с размери малко над два метра, беше намерена при работата в източната част на канала, много близо до мястото, на което през лятото бе открита и първата статуя.
"Човекът от статуята е римски принц, който е живял по време на управлението на император Октавиан Август и е негов внук. Колебая се между двама братя - Луций и Гай, като натежават повече везните повече към Луций. Октавиан Август ги е подготвял за свои наследници - бъдещите управници на империята, но те и двамата умират сравнително млади - във втора и четвърта година след Христа", каза проф. Вагалински. По думите му цялата събрана информация - историческа, стилов анализ води до това заключение, че е един от двамата. "Наричат ги Гай Цезар и Луций Цезар, защото са готвени за заместници на императора. По-скоро вероятно е бил по-малкият - Луций, който умира на ненавършени 18 години. Персонажът, който имаме от скулптурата в Хераклея Синтика, е много младо момче. Не ми изглежда на 24 години, което е малко по-зряла възраст. Прическата освен това на Луций е едно към едно като тази на статуята от Хераклея Синтика. Затова по-скоро Луций е изобразен на първата статуя. По-големият - Гай умира от рана по време на едни битки на около 24 години", каза за БТА професор Людмил Вагалински.
Той поясни, че практиката да се обожествяват образи с бог Хермес започва още през елинистическата епоха. По думите му в ранната римска империя, по времето на императора Октавиан Август, тя се прилага масово за представителите на елита. "Обожествяват се по този начин, прави след смъртта на съответните хора и се представят по начина, който е използван в скулптурата от Хераклея Синтика", добави още изследователят.