Едно от големите постижения на българската дипломация е възвръщането на Южна Добруджа, казва историк

Денят на българската дипломатическа служба честваме на 19 юли. Отбелязва се от 1999 г. с резолюция на министъра на външните работи Надежда Михайлова от 21 април 1999 г. Годишнината е свързана и с издаването на указ от княз Александър I през 1879 г., с който се назначават първите български дипломатически представители в чужбина - Драган Цанков в Цариград, Евлоги Георгиев в Букурещ и Димитър Кирович в Белград. 
Едно от постиженията на дипломацията през годините е мирното възвръщане на Южна Добруджа в пределите на България. Според историка Цветан Сашев от Регионалния исторически музей (РИМ) в Добрич българската дипломация е успяла в тази кауза, тъй като е предявила справедливо искане - да се върне на България само толкова, колкото било отнето. 
В историята на българската дипломация е трудно да степенуваме успехите, но този безспорно е един от най-големите. Най-вече заради това, че изкуството на дипломацията е изкуството на възможното, а в случая, реално погледнато, се получава нещо, което е почти невъзможно, казва Цветан Сашев.
Тъй като между 1913-а и 1940 година Южна Добруджа става част от Румъния и въпреки българските опити и реките от кръв, които проливат българските войници през 1916-а и 1917 година, и въпреки славните победи на бойното поле, тя остава румънска територия.
„В следващите десетилетия местното население, а предполагам и хората, които са управлявали България, не са таили особена надежда, че нещо може да се промени в положителна насока. Нека не забравяме през този период и действията на самите румънци. Между 1920-а и 1940 година те преселват 100 хил. свои сънародници на територията на Южна Добруджа. Построени са и немалко сгради в района, включително и в Добрич, което показва, че румънците не са дошли тук, за да си тръгнат скоро. Те са дошли тук, за да останат“, продължава Сашев.
Според историка е показателен и фактът, че дори в самото начало на 1940 година продължава преселването на румънци на територията на Южна Добруджа. Това показва, че в период само от няколко месеца се задвижват големи, много сериозни дипломатически механизми, които успяват в крайна сметка да променят картината по такъв невероятен начин, добавя Сашев. 
„Не трябва да забравяме, че ние си връщаме Южна Добруджа в територията, в която сме я изгубили и без да платим нищо насреща. За румънците към онзи момент това е чиста загуба. В Крайовския договор е споменато, че ние ще трябва да платим един милион леи като обезщетение, но поне от данните, които имаме към момента, не е платено нищо от това. Направена е размяна на населението, различни такива частни имуществени спорове са решени, но ние придобиваме територията реално, която сме загубили през 1913 година“, допълва историкът. 
Цветан Сашев отдава заслугите за това на цар Борис III и тогавашното правителството, но според него роля изиграва и разместването на политическите пластове в света през 30-те години на 20-и век. Тогава на преден план в световната политика излиза нацистка Германия както и Съветския съюз, оформят се различни политически конфигурации.  
„При разместването на тези пластове и благодарение на успешното лавиране на нашата дипломация и това, че нашите искания са справедливи се стига до Крайовския договор за възвръщането на Южна Добруджа. Пред света ние не искаме нищо повече от това, което е наше и това, което ни се полага. В онзи период имаме примера на една Унгария, която по отношение на Трансилвания иска повече от това, което реално ú се полага. Тя оформя образ на агресор и на алчна държава, която ламти за чуждото, за чужди територии, докато ние държим на това, което е наше да ни бъде върнато и всичко го виждат. Всички виждат, че нашите искания са напълно справедливи“, казва още Сашев. 
Всичко това най-вероятно се дължи на тези справедливи искания. Проявява се едно своеобразно сливане между качествата на нашите дипломати, между тази умереност на исканията и това разместване на пластовете. В съответния исторически момент ние имаме шанса от едната страна, но от друга страна нашия кораб има добри капитани, които успяват да го преведат през бурното море и това възвръщане да се превърне в едно своеобразно чудо. 
То се вижда и по посрещането на българските войски. Всички тези посрещания и в Балчик, и в Добрич, и в малките населени места са еуфорични. Населението въобще не е очаквало, че в скоро време ще се случи нещо подобно. В РИМ-Добрич има снимки, правени от самолет на 25 септември 1940 година, на които се вижда как централната улица на Добрич е цялата изпълнена с народ, а всички останали улици са празни. Това са били такива изключително редки моменти. Има снимки, на които възрастни хора плачат. То е било наистина чудо, завършва разказа си Цветан Сашев.