Едва 15-20 процента от всички действащи колективни трудови договори в България са отраслови, се посочва в анализ на БСК

Значителна част от работниците и фирмите в България остават извън рамките на браншовото договаряне. Според данните на Националния институт за помирение и арбитраж едва 15–20% от всички действащи колективни трудови договори през 2024 г. в България са отраслови. Това сочи извод от Анализ на постигнатите договорености в колективните трудови договори за последните 10 г. и ефекта върху дейността на членовете: брой обхванати лица, подобряване на икономическите резултати на членовете на браншови и регионални организации, изготвен от Българската стопанска камара. Анализът е направен в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“. 
Разглежда се периодът 2015 - 2024 г. 
Динамиката през анализираните години 
В периода 2015 – 2016 година браншовите КТД са относително малко, а анексите са редки. През 2017–2019 година има леко увеличение на броя на договорите, с най-активни сектори индустрия и строителство. Анексите се увеличават средно с 10–15 % годишно, което показва по-голяма гъвкавост при договарянето. За периода от 2020–2024 година изводите са, че пандемията от COVID-19 е предизвиквала кратък спад в броя на сключените договори, но тенденцията се възстановява през 2022–2024 г., като се наблюдава леко разширяване на секторите, обхванати от КТД, включително услуги и информационни технологии.
Различията между секторите 
Секторът на услугите остава най-малко покрит с отраслови колективни трудови договори (КТД). Причините са високият дял на малки предприятия и сезонният характер на заетостта.
В преработващата промишленост има най-голям брой сключени КТД, пише в анализа. През периода 2015–2024 г. между 40 и 45 % от всички действащи отраслови и браншови колективни трудови договори в страната са сключени именно в този сектор, което подчертава водещата му роля за развитието на социалния диалог на секторно равнище.
Най-активни по отношение на колективното трудово договаряне са подотраслите хранително-вкусова промишленост, металообработване и машиностроене, химическа промишленост, както и производството на текстил и облекло. В тези подотрасли съществуват утвърдени браншови организации и синдикални структури, което създава предпоставки за по-редовно договаряне и актуализиране на условията на труд чрез колективни трудови договори.
През периода 2015–2016 г. в преработващата промишленост са налице приблизително 4–5 действащи отраслови и браншови КТД, за  2017–2019 г. се наблюдава нарастване на броя им до 6–7. Въпреки временния спад през 2020 г., обусловен от икономическата несигурност и ограничителните мерки, свързани с пандемията от COVID-19, в периода 2020–2024 г. броят на действащите отраслови и браншови КТД достига 7–8. Наблюдава се включване на нови подотрасли, като производството на напитки и фармацевтични продукти, което свидетелства за разширяване на обхвата на колективното трудово договаряне и адаптиране към структурните промени в сектора.
Въпреки относително ниския брой договори в енергетиката, този сектор е стратегически важен за националната икономика и енергийна сигурност. Дори ограниченото покритие има значително социално и икономическо отражение. При водоснабдяването и строителството секторите показват стабилност, но са фрагментирани. Това означава, че отделни предприятия или групи могат да прилагат различни стандарти, което води до несъответствия в условията на труд, се отбелязва в анализа.
В строителството, услугите и част от преработващата промишленост малките предприятия често остават извън обхвата на отрасловите КТД.
Значение на браншовото договаряне 
Едно от основните предимства на отрасловото и браншовото договаряне е възможността за уеднаквяване на минималните трудови стандарти в рамките на сектора. Това включва договаряне на минимални равнища на заплащане, допълнителни възнаграждения, работно време, условия за почивки и отпуски, както и мерки за здравословни и безопасни условия на труд. По този начин се ограничава нелоялната конкуренция между предприятията, основана на занижаване на трудовите стандарти, и се създават по-справедливи условия както за работодателите, така и за работниците. За предприятията това означава равни правила на пазара, а за работниците – по-висока степен на защита и сигурност, се припомня в анализа.  
Защо директивата за минималната работна заплата е важна и за колективното трудово договаряне
В България колективните трудови договори не са много, тепърва трябва да се проведе разговор сред социалните партньори в тази посока, коментира за БТА Жасмина Саръиванова, главен експерт "Социален диалог" в БСК. Тя припомни, че насърчаването на колективното трудово договаряне е част от директивата за минималната работна заплата, която все още не е транспонирана в българското законодателство. По думите на експерта продължават срещите между социалните партньори и Министерството на труда и социалната политика в тази посока, като за колективното трудово договаряне има много по-голямо разбирателство между социалните партньори, трудната част е постигането на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата, формулата за определянето ѝ.
Различията между държавите 
Има държави в Европейския съюз, каквито са скандинавските, където традиционно голяма част от въпросите в едно предприятие или в един бранш се решават чрез колективно трудово договаряне, каза Жасмина Саръиванова. Според нея обаче тази тяхна особеност невинаги може да се приложи в останалите държави на ЕС. Тя даде пример с Швеция, където може да се види колективен трудов договор, който е от над 100 страници. В него освен основните въпроси, които присъстват и в нашите колективни трудови договори като трудовото възнаграждение, някои отпуски, различни бонуси, които се предоставят на работниците, в много детайли са разписани отделните точки по договора, разказа експертът. Според Саръиванова въпрос на тълкуване е това дали е положително и дали е подходящо за всяка държава, защото много пъти, когато много сложно се обяснява един въпрос, става сложно и неговото изпълнение.
В българския трудовоправен живот колективните трудови договори като цяло съдържат раздели за трудовите възнаграждения, за допълнителни отпуски, за условията на труд, за културно-битовото обслужване. В нашето законодателство не съществуват задължителни реквизити за един колективен договор. Поради тази причина, когато се прави сравнение за различните колективни договори в различните отрасли, трябва да се внимава и да се види кой раздел съществува в един от отраслите, а го няма при друг.
Въпросите с трудовите възнаграждения винаги съществуват в българските колективни трудови договори. Затова и колективните трудови договори имат ефект върху разходите за труд, а те представляват съществен елемент от общите разходи на предприятията и включват не само основните трудови възнаграждения, но и допълнителни плащания, разходи за подобряване на условията на труд, за обучения, както и други договорени придобивки, каза Жасмина Саръиванова.
Според нея винаги има какво да се усъвършенства в социалния диалог, наличието на един колективен трудов договор, независимо дали ще бъде на ниво предприятия, или на ниво бранш, отрасъл, показва, че има добър социален диалог. Дори има държави, България не е сред тях, в които е изрично записано законодателно, че наличието на колективен трудов договор не позволява да има колективен трудов спор - приема се, че страните, щом са се договорили, няма как да отиват към колективен трудов спор. Друг е въпросът, когато има неизпълнение на договора от някоя от страните, но там вече страните могат и да се обърнат към съдебна институция, уточни експертът.
За ограниченото покритие с КТД на малки и средни предприятия Саръиванова коментира, че има малки и микропредприятия, които са семейни или с много малко работници, трудно е да се говори за КТД. Съгласно българското законодателство колективен трудов договор може да бъде сключен само между работодател и синдикална организация, ако няма синдикална организация в предприятието, няма кой да преговаря за колективен трудов договор.  
Данните, ползвани в анализа, се базират на информационна система на Националния институт за помирение и арбитраж. Той е изграден на трипартитен принцип. В Надзорния му съвет има представители на социалните партньори и на държавата. С изменения в Кодекса на труда, направени преди повече от 10 години, след вписване на всички колективни трудови договори в страната в Инспекцията по труда те се изпращат на Националния институт за помирение и арбитраж, като на база на постъпилата информация е създадена информационна система, каза Жасмина Саръиванова. В НИПА се изготвят и анализи и доклади за колективното трудово договаряне. Има данни за различни сегменти – на регионално равнище, по браншове, общо за колективното трудово договаряне за съответните години и по-дълги периоди, посочи експертът.