Експерти и граждани обсъдиха нарастващата агресия сред децата и младежите и възможни решения за справянето с проблема

Експерти и граждани обсъдиха причини, проявления и решения, свързани с нарастващите агресия и насилие сред децата и младежите в България. Те участваха в дискусия, озаглавена „Предизвикателствата пред детското и младежкото развитие: агресия, насилие и възможни решения в България“. Дискусията бе организирана от екипа на Сдружение „Заедно за София“ и се проведе в Регионален център за съвременни изкуства (РЦСИ) „Топлоцентрала“.
По време на дискусията бяха обсъдени различни теми, сред които агресията при децата, както също добри практики и възможности за сътрудничество за реална превенция. Основният въпрос, който постави по време на дискусията организаторът от Сдружение „Заедно за София“ Веселин Кръстев, бе „Какво се счупи, за да тръгнат децата по пътя на агресията?“.
„Границата е абсолютно премината на нормалното и прието социално поведение. Виждаме насилие в училище, на публични места, при тези тийнейджъри, т.нар. локали, виждам го и сред младите шофьори“, коментира Кръстев. По думите му трябва да се вземат законодателни мерки и държавата да контролира социалните мрежи. Други мерки са общественополезен труд, абсолютно забрана на продажба на алкохол и цигари за младежи, както родителите да проявят повече отговорност и загриженост, смята той. 
Засегната бе темата за семейната среда и връзката деца-родители. „Проблемите тръгват от семейната среда и от това, че родителите нямат време да общуват с децата си. Загубата на ценностна система също е фактор за агресия и насилие“, отбеляза Радост Раданова, ръководител на Международен младежки център в Перник. По думите ѝ проблемът се корени в държавната администрация.
„Нещата тръгват от семейството, това не означава, че губим връзка с децата си. Мисията на началния педагог е да създаде общност в класа. Светът стана меркантилен и децата започнаха да се озлобяват за това, какво работят родителите ти и с какво си облечен. Те получиха не свобода, а свободия. Проблемът е комплексен – не е само семейната среда или училището", каза Мартина Василева, граждански активист. Според нея, ако едно дете е „мачкано“ у дома, то намира хора навън, които да „мачка“. „Когато си агресивен, си готин, взимат ти страха и е по-малко да бъдеш жертва на агресия“, каза още тя. По думите ѝ общественополезният труд е една от мерките за възпитание при младежите. 
Един от отбелязаните акценти по време на дискусията бе за липсващата връзка между деца и родители заради спряна комуникация. „Спряхме да си говорим и според мен не са ни виновни социалните мрежи. За да спрем да си говорим, причината е в това, че има пропаст в начина на живот, възпитание и възприемане на света между нас и нашите родители“, каза Мая Цанева, председател на Сдружение „Опасни детски площадки“. Тя смята, че е необходима дългосрочна подкрепа от страна на различни организации.
„Държавата грабва децата от семейството рано, защото част от родителите ходят да работят на две места и затова се налага децата бързо да тръгнат на детска градина. После в училище едно дете започва да живее в класната стая много часове“, отбеляза Юрий Анджекарски, философ, социолог и бивш директор.
Кирил Василев, обществен възпитател в район „Връбница“, говори за ромските деца и тяхното възпитание. „Живея във "Факултета", това място се дели на няколко махали и в някои от тях влизам с придружител“, каза Василев. По думите му при ромските деца трябва да се обърне внимание на таланта. „Разковничето се крие в таланта. Децата притежават такъв, особено ромските. Ако им дадем шанс да развият таланта си, те става личности. Такива личности не пречат на социалната система, те работят, плащат си данъците и така не тежат на никого", коментира той.