Експерти и представители на институции обсъдиха как да се реши проблемът с набезите на мечки в населените места в Габровско

Експерти и представители на различни заинтересовани институции от областите Габрово и Ловеч се срещнаха, за да търсят заедно решение на проблема със зачестилите набези на мечки в населените места от региона, съобщи за БТА Венцислав Георгиев, експерт "връзки с обществеността" в Северноцентрално държавно предприятие (СЦДП) - Габрово, което е било домакин на срещата.
В нея са участвали инж. Васил Василев - председател на Управителния съвет на Националния ловно-рибарски съюз - Сдружение на ловците и риболовците  (НЛРС-СЛРБ) в България, ловни експерти от държавните горски предприятия, директори и служители на държавни горски и ловни стопанства, учени и свободни изследователи, експерти от Общинска администрация Габрово, кметове на засегнати общини и наместничества. 
Сред основните разисквани теми е бил Актуализираният национален план за действие за вида кафява мечка 2022-2032 - основният документ, определящ рамката, на която ще стъпят бъдещите решения за управление на мечите популации в следващите 10 години.
Кметовете са посочили, че вече изпитват сериозни притеснения за здравето и сигурността на жителите от населените места. По техните думи счупените кошери са най-малкият проблем. Плашещото за тях е, че мечките се разхождат в селата и кварталите, без изобщо да се притесняват от хората и автомобилния трафик. Снимките на разкъсани домашни животни, които кметът на община Априлци инж. Тихомир Кукенски представи, показват какви са рисковете пред местното население, се посочва в съобщение от предприятието.
Представителите на държавните горски предприятия и държавните горски и ловни стопанства са изказали недоволството си, че са изминали повече от 30 години, откакто са изключени от процеса по управление на популациите на кафявата мечка у нас. Към момента единствената законово регламентирана отговорност, която имат по отношение на мечките, е да сформират комисия за оценка и обезщетение на щетите, причинени от кафява мечка, ако има такива при възникнал инцидент. "Напоследък всички сигнали за мечки се подават до горските стопанства. Ние не жалим средства, ресурси, служители и време да откликваме на тях, но нашите правомощия се изчерпват с това да оформим протоколите и да успокоим хората“, заяви по време на срещата директорът на СЦДП-Габрово инж. Иван Недков, цитиран в съобщението.
Според председателя на НЛРС-СЛРБ ловците са важен фактор за разрешаване на казуса. Като възможности за устойчиво стопанисване на вида той е посочил различни практики от Африка, Азия и Европа. Даден е пример и с метода на стопанисване на мечките в съседна Румъния, където след 29 смъртни случаи и стотици ранени и пострадали от мечки хора се вземат по-адекватни мерки за разрешаване на проблема.
Участниците в срещата са се обединили около мнението, че предложеният Актуализиран национален план за действие за вида кафява мечка 2022-2032 не внася подобрение по посочените проблеми, а затвърждава ситуацията такава, каквато е била през последните 10 години. Според всички тях това е предпоставка мечите популации да страдат, тъй като, когато институциите са с вързани ръце, местните хора вземат контрол над нещата. Най-често това се случва чрез залагане на капани или примамки с отрова, в резултат на което при наличието на една проблемна мечка обикновено биват убити или отровени още няколко, а много често и други видове хищници намират смъртта си от заложената отрова.
Както БТА писа, в средата на май мечка бе забелязвана многократно в жилищни територии, крайни квартали, бензиностанции и главни пътни артерии. По данни на пресцентъра на Областната дирекция на МВР са подадени множество сигнали за посещение на дивото животно в крайградски дворове в търсене на храна. Мечката беше преместена в естествената ѝ среда, след като беше заловена от екип на WWF България, съвместно със служители на Дирекция на национален парк "Централен Балкан“, Владимир Тодоров - част от екипа на „Мечешки истории“, и Живко Жеков от Ловно-рибарско дружество „Чардафон“. По време на акцията на мечката бе поставен GPS нашийник за наблюдение и проследяване на нейните движения и адаптация в новата среда.