Експерти коментираха как институциите могат да подкрепят развитието на младежите

Форум на тема „Младите могат“ събра мнението на експерти и младежи за това как институциите могат да подкрепят младите хора у нас и да им дадат възможности за по-добро развитие. Събитието се състоя в София. Сред акцентите бяха необходимостта да се чува повече гласът на младите, да им се позволи да участват във вземането на решения и промени, да допринасят за развитието на страната. Участниците се обединиха около мнението, че е необходимо институциите да положат повече усилия за сближаване с младите.
Центърът за развитие на човешките ресурси предоставя шанс младите да развиват собствени проекти, да учат и да бъдат ангажирани с кауза, коментира зам.-директорът на институцията Владимир Йорданов. Това е агенцията за програмата „Еразъм +“ и „Европейски корпус солидарност“ – две програми, финансирани от Европейската комисия, които целят развитие на човешки ресурси, но подпомагане на младите хора в различна възрастова група за придобиване на умения, каза той. И призова младежите да търсят също сами възможностите за реализиране на добри практики. Той сподели, че се надява младите българи да покажат по-голяма активност по отношение и на доброволчеството. Йорданов каза, че все по-голяма роля за развитието на младите имат и общините.
Депутатът и председател на Комисията по въпросите на младежта и спорта в парламента Габриел Вълков изрази надежда, че закон за доброволчеството ще бъде приет съвсем скоро. Той изрази готовност да съдейства на младежите за подобряването на политиките, които ги касаят. Вълков каза, че има работна група за промени в Закона за младежта, в която участие взимат и представители на различни организации като Националния младежки форум (НМФ). Има добра комуникация, която според мен до момента липсваше, отбеляза депутатът.
Председателят на НМФ Атанас Радев обаче обърна внимание, че младежките политики са разпределени между няколко институции, което в определени случаи пречи. Той напомни, че основният фокус да изпълнява тези политики е към Министерството на младежта и спорта. По думите на Радев институциите трябва да обърнат внимание на въпроса за активността на младите в свободното им време.
Европейският парламент толерира участието на младите хора, коментира бившият евродепутат Петър Витанов. Той изрази мнение, че възрастните са тези, които трябва да покажат възможностите за развитие на младите.
Младежи споделиха, че са в дилема дали да се фокусират, върху това, което учат, което може да не им даде гаранция за професионална реализация, или докато следват висшето си образование да започнат да работят. Ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров каза, че във висшето учебно заведение има не само млади студенти, но и такива на възраст 50 – 60 г. Ролята на университета е важна, защото дава възможности на младите, счита той. Правим състезания за гимназисти, в университета имаме и клуб на политолога, екоклуб, майсторски и менторски класове и др., добави той. Димитров подчерта, че УНСС има и добро партньорство с бизнеса, като студентите са насърчавани за стартъпи.
По време на форума бяха Евелина Славкова и Димитър Ганев от социологическа агенция „Тренд“ коментираха, че младите хора имат право да заявяват своите желания пред институциите. Те представиха акценти от изследването за нагласите на младите хора. Проучването е проведено сред 800 младежи от три възрастови групи. Реализирано е като част от проекта проекта „Младите могат“, изпълняван от Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“ с подкрепата на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта. 
Данните сочат, че 81 на сто от запитаните не са чували за „младежко овластяване“, 15% не са чували, а останалите нямат мнение. „По-скоро нямат“ са отговорили 34% от младежите на въпроса имат ли младите хора у нас реална възможност да влияят на обществените процеси или на формирането на политики, други 29% са казали, че в известна степен имат, според 20% изобщо няма такава възможност, за 9% има голяма възможност. По-голяма част от участниците в проучването са отговорили, че гласуват на избори (53%). Според данните 22% от анкетираните се занимават с доброволчество, 16% се подписват в петиции или подписки, а същият брой участници са споделили, че участват в онлайн атавизъм. В местен младежки съвет са се включвали 4% от респондентите, а 35% от респондентите са признали, че не са участвали в подобни дейности.