Експерти обсъдиха бъдещето на отбранителната индустрия на форум в София

Експерти обсъдиха бъдещето на отбранителната индустрия на конференцията „Новите реалности във външната политика, отбраната и отбранителната индустрия“ в София. В третия панел на форума участниците дискутираха настоящето и бъдещето на отбранителния сектор в България и Европа.
В световен мащаб отбранителната индустрия е от порядъка на 2,5 трлн. долара. Тенденцията е всяка следваща година да има ръст от около 10%, като след шест-седем години ще достигнем 4,8 трлн. долара, каза проф. Георги Ангелов - заместник-министър на иновациите и растежа.
Допреди няколко години думата отбрана беше табу в ЕС. Всички държави казваха, че това е за НАТО. В момента положението е съвсем различно, посочи Кръстьо Преславски - заместник-началник на отдел „Европейски фонд за отбрана“ в Европейския комисия. Според него Европа се е събудила и предприема решителни мерки. Няма по-добро свидетелство от това как отбраната вече е начело на европейския дневен ред от новините, които гледаме всеки ден, отбеляза Преславски. Той посочи, че една от основните теми на сключените вчера споразумения между ЕС и Великобритания е сътрудничеството в областта на отбраната.
България има участие в 28 от европейските отбранителни проекти. България успя успешно да се включи в един от петте първи в историята на ЕС проекти за съвместно придобиване – на противовъздушна ракетна система, отбеляза още Преславски.
Българската външна политика трябва да се занимава с търговия на български компании - с контакти, с компании партньори и това трябва да е едно от изискванията и към българските посланици – да бъдат добри дипломати и да могат да се занимават и с търговия, коментира народният представител от парламентарната група "Движение за права и свободи – Ново начало" Станислав Анастасов.
В момента нашата индустрия е на върха на една вълна заради непровокираната руска агресия срещу Украйна. Голяма част от индустрията ни беше на ръба на съществуването си преди февруари 2022 г. (когато Русия нападна Украйна - бел.ред.) Сега има сериозна инерция, но тя няма да продължи дълго. Трябва да видим как да използваме тази инерция за преформатиране в нещо, което ще работи, каза още Анастасов.
Трябва да се засили участието на българските инструменти за насърчаване на сътрудничеството и интеграцията на българската отбранителна индустрия с европейската и натовска индустрия, заяви проф. Димитър Димитров - ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). 
Има доста възможности, които стоят пред нашата индустрия. В същото време трябва да кажем, че и на предишни обсъждания представители на индустрията казваха, че са разочаровани, че не могат да печелят проекти и не усещат държавата като техен клиент и има много бюрокрация и трудности в това отношение, коментира проф. Димитров.
Националната научна програма "Сигурност и отбрана" ще завърши в края на май – началото на юни, каза проф. Стоян Денчев – главен секретар и председател на Съвет на настоятелите на УниБИТ. Той запозна участниците с програмата и посочи, че са постигнати значителни научни и практически резултати. Новата научна програма е в процес на утвърждаване, посочи той. Новата програма „Наука за сигурно бъдеще“ отговаря точно на изявлението на председателя на Европейския парламент Роберта Мецола, че сигурността на Европа трябва да бъде наша собствена отговорност, каза още проф. Денчев.
Трябва да работим заедно с индустрията. Във втория прочит на програмата сме си поставили амбициозната цел на има повече практико-приложни резултати, каза полковник Борислав Генов - директор на Института по отбрана.
Дълго време Европа не откриваше, че отбранителната индустрия има социална функция, тоест има добавена стойност и за обществото. За българската отбранителна индустрия това е повече от социална функция, тъй като сме на първо място. Трябва да се възползваме от това лидерство и времеви прозорец, за да може отбранителната индустрия да се интегрира с отбраната на страната, коментира полковник Генов.