Здравни експерти обсъдиха възможностите за диагностика и лечение на хепатити у нас, като акцентът беше върху хепатит С. Събитието беше на тема „Защо почти всеки трети с хепатит С остава без лечение през 2024 г.“ и бе организирано от Българското дружество по гастроентерология и Сдружение „ХепАктив“, с подкрепата на Българския лекарски съюз (БЛС).
От 2017 до 2024 г. има постепенен спад на вирусните хепатити, което се дължи основно на намаляване на случаите на хепатит А – от около 2800 случая на 650, каза главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев. По думите му има и спад при хепатит Е. Повишената хигиена и средното ниво на здравната култура са повлияли на тази по-положителна тенденция, обясни Кунчев. Ръст обаче има при хепатит Б, като за сравнение преди четири години случаите са били 88, а за миналата година – 262. От 25 на 115 случая е и ръстът при заболеваемост с хепатит С, каза доц. Кунчев. Той определи това като притеснително. Експертът добави, че очевидно сме неефективни в откриването и борбата с хепатит С.
Нужна е по-голяма информираност за профилактични изследвания при общопрактикуващите лекари, каза проф. д-р Красимир Антонов, председател на дружеството по гастроентерология. За националната програма за периода 2026-2030 г. ще се настоява за разширяване на обхвата на общата популация за скрининг. Сред исканията на експертите е и национално серологично изследване, а също и скринингът да обхване хората от 30 г. нагоре, обясни специалистът.
Целта е заболяването да се открие рано, за да няма усложнение, каза председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов.
В България 412 смъртни случая годишно са от хепатит С (1 човек на ден). В световен мащаб 1,1 млн. смъртни случаи годишно са от хепатит Б и хепатит С, сочат данните, представени от организаторите на дискусията. Хепатит С, който е РНК вирус, протича безсимптомно. Предава се основно по кръвен път и няма ваксина. Прилага се дефинитивно лечение. Може да доведе до цироза и рак на черния дроб.