Енергийният министър и ПП-ДБ влязоха в спор при дебатите по промените в Закона за ограничаване изменението на климата

Със 124 гласа „за“, 13 – „против“ и 15 – „въздържал се“, депутатите одобриха на първо гласуване промени в Закона за ограничаване изменението на климата, внесени от Министерския съвет, с които се транспонират редица европейски директиви. Това стана след процедурни хватки с три проверки на кворума в пленарната зала.
Законопроектът е включен в Плана за действие с мерките, произтичащи от членството на България в Европейския съюз, за 2024 г., като поради неприемането му през 2024 г. е прехвърлен в Плана за 2025 г., посочва вносителят.
С измененията се транспонира Директива (ЕС) 2023/959 г., която въвежда новата схема за търговия с емисии за секторите транспорт и сгради и съответно прави референция и към социалния фонд за климата, който отпуска средствата за разработените от държавите членки социални планове за климата. Включени са емисиите от морски транспорт в обхвата на схемата за търговия с емисии,  които трябва да бъдат мониторирани, да бъдат докладвани и да се верифицират. Целта е насърчаване на намаляването на емисиите на парникови газове по разходоефективен и икономически ефективен начин.
Промените, въведени с Директива (ЕС) 2023/958, предвиждат ключови промени в авиационния сектор. От 2026 г. се планира постепенно премахване на безплатните квоти за емисии в авиацията с цел по-справедливо участие на сектора в постигането на екологичните цели. Успоредно с това ще се въведе механизъм за компенсиране на цените на устойчивите авиационни горива, които са значително по-скъпи от традиционния керосин. Мерките ще насърчат използването на по-екологични горива.
Със законопроекта се въвеждат национални мерки по прилагане на три регламента на ЕС. 
Законопроектът поставя и национална дългосрочна цел за постигане на климатична неутралност и нулеви нетни емисии на парникови газове не по-късно от 2050 г. в съответствие с разпоредбите на Парижкото споразумение и Регламент (ЕС) 2021/1119.
Министърът на енергетиката Жечо Станков и Радослав Рибарски от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) влязоха в спор при дебатите.
ПП-ДБ нямало да подкрепят законопроекта, който дава шанс на загробения от тях комплекс „Марица-Изток“ с поетите ангажименти по плана за възстановяване, включващи задължителен график за поетапно извеждане от експлоатация, отговори на критики на ПП-ДБ министърът на енергетиката Жечо Станков. Защитавайки законопроекта на правителството, той припомни, че на 1 август 2022 г. Асен  Василев в качеството си тогава на финансов министър е изпратил документи в Брюксел, които са нямали нищо общо с това, което е било обсъждано с българските енергетици. Сделката, която той подписа, беше за поетапно затваряне на въглищните централи, поставяне на лимити, които, ако не се изпълняват, ще доведат до спирането и затварянето им, обясни Станков. По думите му предоговарянето на сделката с Брюксел дава допълнителна глътка въздух на тези 10 хиляди души, които работят в „Марица-Изток“ и на над 40 хиляди човека. Министърът попита ПП-ДБ това ли няма да подкрепят. За какви газови централи говорите, след като вие извадихте от плана газопроводите, които бяха в региона – над 200 милиона имаше за тях, продължи Станков. Той добави, че ПП са искали  да „разпарчатосат“ този комплекс. Точно в този закон, след намесата на вицепремиера Томислав Дончев, след прекрасната работа на екипа на Министерството на енергетиката, успяхме да „обезвредим още една цъкаща бомба“, посочи Жечо Станков. Първата беше свързана с излизането на битовите потребители от 1 юли т.г. на свободния пазар на ток, което, ако не беше предоговорено, сега сметката за ток на хората щеше да е по-висока с 46%, всяко домакинство, което до момента плаща 100 лв. за ток, щеше да плаща 146 лв., обясни енергийният министър. Това, което завещахте, е един погром не само на българската енергетика, но и на финансовото състояние на българските домакинства, изтъкна Жечо Станков. 
Радослав Рибарски, ПП-ДБ, опонира, че министърът използва клишета, които чуваме във всяка една кампания. Как ще обясните, че целият законопроект и всички бъдещи планове са обвързани с интегрирания план за енергетика и климат, България няма такъв план и вие трябва да го изготвите, коментира той. Планове за ограничаване на климатичните изменения ще трябва да има и всеки оператор на електрическа централа, добави депутатът. 
За първи път има държава, която поема индивидуално намаляване на водородните емисии в само в един сектор, без да е заложено в нито една директива, посочи Жечо Станков. През август 2022 г. ПП поеха ангажимент за поетапно затваряне на въглищните централи, намаляване с 40% на въглеродните емисии на база 2019 г., която беше най-лоша за въглищната енергетика, което означава 60% намаляване работата на тези, с предоговарянето дадохме възможност на хората в тецовете да са спокойни за своята работа. 
Преди да влязат в спор, Радослав Рибарски (ПП-ДБ) посочи, че в пленарната зала се  обсъждат промени, които може би изглеждат чисто технически, насочени към хармонизация на европейското право. Но в тях има едно стратегическо решение, засягащо цял един сектор – енергетика, и преработване на цялата рамка на търговията с емисии. Три години обяснявахме, че няма как да се продължава с популизма, празните лозунги, хората в Стара Загора постоянно бяха подвеждани, посочи Рибарски. Миналата седмица министърът на енергетиката заяви, че мини и тецове няма да се затварят, в същото време никой не е променял срока 2039 г., обърна внимание той. По думите му в момента се поставят основите, така че хем да се спазят и да бъдат транспонирани европейските  директиви, хем ЕК да е спокойна, че се спазва курсът на зелената сделка. Ключовите думи са декарбонизация, справедлив преход, повишаване конкурентността на българската икономика въз основа на зелени технологии, каза Рибарски. Чакаме месеци да се определи какво е енергийно бедни домакинства, постигнахме с министър Жечо Станков джентълменско споразумение до края на годината да получим завършен вариант за подпомагане на енергийно бедните домакинства, уточни той.
Колежката му Татяна Султанова заяви, че парламентарната група на ПП-ДБ подкрепя зеления преход, целите на закона, социалната справедливост, но ще се въздържат при гласуването, защото не приемат управлението на средствата да бъде централизирано и в интерес на чужди интереси. Тя отбеляза също, че зелената трансформация е и шанс да се даде възможност на българските региони да се развиват равномерно, но и за защита на уязвимите групи в обществото. Средства, предвидени по този закон, сами по себе си не са достатъчни, няма да стигнат, ако бъдат разпилени от управляващите, затова за ПП-ДБ е важно всяко едно евро да стигне до своите заложени цели и да привлече поне 4-5 пъти повече частни инвестиции, изтъкна депутатът. По думите на Султанова днес виждаме концентрация на контрола на средствата в едно министерство и един вицепремиер.
Смисълът да гласуваме закона е същият, какъвто е да гласуваме закон за запазване на гравитацията, климатът няма да се промени от това, затова зелената сделка е безсмислена, коментира Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“.
Красимира Катинчарова от „Величие“ посочи, че цената на безплатните въглеродни емисии ще расте още следващите месеци. Вие, г-н Станков, много се стараете,  но параметрите на зелената сделка бяха заложени от ГЕРБ и искате или не, трябва да носите отговорността на редица правителства, добави тя. Според „Величие“ този законопроект е най-добре да отиде в кошчето за боклук. Българската енергетика са канибализира в момента, коментира Катинчарова.