В своя дебютен роман Евгения Кръстева-Благоева поставя въпроси за размишление за вечната борба между доброто и злото, за нуждата от опазване на семейната и националната памет, но и за пречистващата сила на прошката.
На страниците на романа в неизвестна за широката публика светлина оживяват образите на Димчо Дебелянов, полковник Владимир Серафимов – освободителя на Родопите, цар Борис III, Димитър Талев, Владимир Димитров – Майстора, Елин Пелин, Атанас Михов. В процеса на писане загубени и забравени спомени излизат наяве. Сред тях е неизвестният портрет на Никола от лагера „Белене“, нарисуван с молив върху опаковка на колет от друг лагерист, открит цели 60 години след неговата смърт.
Доц. д.н. Евгения Благоева има магистърска степен по история със специализация етнология и втора специалност английска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Тя защитава докторска дисертация по етнология на тема "Личното име в българската традиционна култура". Доц. Благоева е работила в Етнографския Институт на БАН. Тя е хоноруван преподавател в Департамента по антропология на Нов български университет, а от 2009 г. - доцент в същия департамент. Автор е на изследвания като „Личното име в българската традиция“, „Всичко за продан“, „Храна и култура“, и „Храненето на младите: траектория на вкуса“.