Като член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) на Европарламента, която е водеща по темата, поставих акцент върху необходимостта от активно участие на българските институции, бизнеси, експерти и академични среди в процеса на изготвяне на практически насоки за прилагането на закона, пише Вигенин.
Само чрез конкретни примери и обратна връзка от реалния свят можем да изградим устойчива и балансирана регулация, която едновременно насърчава иновациите, защитава основните права и създава предвидима среда за развитие на технологиите с доверие, отбелязва евродепутатът.
"Ще продължа да работя активно по темата, защото изкуственият интелект вече не е бъдеще, а настояще. От нас зависи то да бъде етично, безопасно и в полза на всички", заявява Вигенин.
На 10 юли т.г. ЕК представи етичен кодекс за поведението на технологичните компании, подпомагащ спазването на правилата за изкуствен интелект (ИИ). Няколко седмици преди да влязат в сила допълнителни правила на Закона за ИИ, ЕК представи в Брюксел насоки, изготвени от независими експерти, предаде ДПА.
Кодексът, който все още трябва да бъде одобрен от ЕК и държавите членки, е насочен към доставчиците на т.нар. системи за изкуствен интелект с общо предназначение. Тези универсални модели, като "ЧатДжиПиТи" (ChatGPT) на американската технологична корпорация "ОупънЕйАй" (OpenAI) или "Джемини" (Gemini) на "Гугъл" (Google), могат да пишат текстове, да анализират реч или да програмират.
Кодексът съдържа глави за прозрачност, авторски права, сигурност и рискове за системата. Документът има за цел да улесни доставчиците да записват ясно техническата информация, което да я направи по-достъпна за надзорните органи и за разработчиците на изкуствен интелект надолу по веригата.