Няма никакъв политически проблем за членство на България в еврозоната, стои обаче въпросът с инфлацията. Това коментира евродепутатът от Групата на ЕНП Радан Кънев в отговор на въпрос на БТА за присъединяването ни към валутния съюз от 1 януари догодина.
По думите му темата стои на техническо ниво. Дали можем да сведем инфлацията до критериите за влизане и дали ако не я сведем, което е по-вероятно, ще бъде направен компромис с оглед на други фактори. По-скоро съм скептичен, не мисля, че специален компромис ще бъде направен, коментира той.
Според Радан Кънев неслучайно премиерът Николай Денков е споменал варианта за влизане от юли 2025 година. Защото явно правителството има определени прогнози как ще се движи инфлацията и те посочват, че средата на следващата година е по-възможният момент, изтъкна евродепутатът.
Според Кънев, ако приемем прогнозите, че националистическите партии ще имат по-голяма тежест след евроизборите, това прави по-малко вероятен компромиса за страната ни, ако не изпълним критериите за членство.
Трябва да положим усилия да свием инфлацията и съм убеден, че веднага след това ще влезем в еврозоната, няма да има политически спирачки, заяви той.
По думите му въпросът за Шенген е по-сложен. Трябва да минат изборите в Австрия, да видим как ще протече дебатът в австрийското общество след тях, каза той на среща с български журналисти в Страсбург, в рамките на сесията на ЕП, която се провежда в периода 5-8 февруари. Радан Кънев коментира и че предстоящото унгарско председателство през втората половина на годината е деликатен момент, защото тогава трябва да влезе за обсъждане предложението за отваряне на сухопътния Шенген за България и Румъния.
Радан Кънев коментира и актуалния въпрос с обновяването на сградния фонд като докладчик по законодателното становище на Комисията по околна среда. Нашето становище допринесе за крайния вид на директивата, която предстои да бъде повторно одобрена и от държавите членки, и от ЕП. Основното ни усилие беше за това как се финансират тези мерки, изтъкна евродепутатът.
По думите му изчисленията показват, че са необходими трилиони евро, за да се реновира сградният фонд в ЕС до 2050 г. Затова и българското общество не трябва, по думите му, да има очакване, че обновяването е задача на държавния бюджет или еврофондовете, в която собствениците не участват. Това е опасен популизъм, защото грубите изчисления тогава показват 2135 година и това е при благоприятни външни условия, подчерта той и допълни, че трябва да се дефинира понятието енергийна бедност и да се акцентира на банкови продукти, които да подпомагат самоучастието.
За настоящата сесия на ЕП той коментира, че дебатите са много натоварени и кампанията за вота вече е започнала.
Земеделието ще бъде една от топ темите на европейските избори, очаквам и в България да бъде силно застъпена, заяви Радан Кънев. По думите му изключителна поляризация предизвиква и обсъждането на темата за новите геномни техники.
Според него следващият Европейски парламент ще запази центристкото си мнозинство, но ще бъде по-труден за управление и ще изисква ново ниво на лидерство. Крайно дясното обаче ще бъде по-представено и резервното мнозинство ще тръгва именно от него, а не от лявото, както е в момента. Евродепутатът очаква по-ниска активност на евроизборите у нас в сравнение с 2019 година, но не драстично.