Европейски доходи, пенсии, демографска криза и проблеми на хората с увреждания обсъдиха политици и представители на различни организации

Европейски доходи, пенсии, демографска криза и проблеми на хората с увреждания обсъдиха представители на държавни институции, местната власт, синдикати, неправителствени организации. Те се включиха в дискусия, организирана от „Продължаваме промяната“ (ПП) на тема „Млади семейства и доходи“, която е част от серията дебати под мотото „Силна България в силна Европа".
Дискусията се води извън предизборната кампания и е насочена към това къде искаме да стигнем 15 години отсега нататък, независимо кой управлява, как може да се движи икономиката и да има предвидимост, обясни Асен Василев, председател на „Продължаваме промяната".
Доходите у насПо данни, представени от доц. д-р Атанас Атанасов, председател на Националния статистически институт (НСИ), за доходите у нас за 2007-2024 г. се забелязва възходяща тенденция при минималната и при средната заплата. През 2007 г. средното възнаграждение е било 480 лв., през 2024 г. – 2413 лв. През 2007 г. минималната заплата е била 180 лв. и се увеличава на 933 лв през 2024 г., но ножицата между средната и минималната заплата се разтваря, отбеляза той. Според председателя на НСИ в борбата с бедността трябва да се заложи и на образованието.
Според финансиста Левон Хампарцумян въпросът е какво да се прави с хората, които губят нискоквалифицираните си работни места. Част от заместващите ги са такива, които идват от Узбекистан, Шри Ланка, и това е свързано не толкова със заплащането, а с това, че те дават повече неща, от които работодателите са доволни. Става въпрос за трудова етика, за производителност, обясни той.
Главният икономист на Конфедерацията на независимите синдикати в България Любослав Костов посочи, че проблемът на бюджета не са заплатите, а капиталовата програма, която не се изпълнява, не се харчи както трябва или се използва за други цели, подчерта той.
Атанас Кацарчев, главен икономист на Конфедерацията на труда „Подкрепа“, смята, че не трябва да се облагат хората с най-ниски доходи. Две трети от домакинствата са на ръба през последните години според данни на статистиката, нужна е данъчно-осигурителна реформа, подчерта синдикалистът.
По време на дискусията се коментира възможността една част от подоходния данък да остава в общините.
Според Асен Василев това може да увеличи концентрацията на средства в такива общини като София, Бургас, където има големи предприятия, производства, за сметка на по-малки населени места. 
Как отново да станем 9 милиона в България и проблемите на майчинството
Доц. Калоян Цветков от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, посочи, че демографската динамика в страната за последните 25 години бележи тенденция на траен спад на населението - с около 1,5 млн. души, а средногодишно - около 60 хил. души. След 2010 г. имаме един много устойчив процес на увеличаване на смъртността у нас, което е един от големите проблеми, изтъкна още той. Според представените от него данни раждаемостта в България е над средната за ЕС. По думите му все по-тревожен у нас е проблемът с репродуктивните възможности - около 150 хил. двойки имат такива проблеми. 
Венко Сабрутев от ПП обобщи, че 70% от територията на България през 2040 г. ще бъде „демографска пустиня“.
Според Иванка Шалапатова, социален министър в кабинета „Денков“, е важно дали ще се промени фокусът на политиката, а именно - върху благосъстоянието на човека. В България няма семейна политика, седем години няма и стратегия за детето, каза Шалапатова.
Веселина Панайотова от Фондация „Мама има работа“ засегна проблемите на работещите майки. Проучване от м.г., проведено от фондацията сред майките в София, в което са участвали 335 жени, показва, че най-често те имат едно дете, като самите са на възраст от 31 години нагоре, със сравнително високи доходи. 
Председателят на Столичния общински съвет (СОС) Цветомир Петров подчерта, че има недостиг на яслените групи в София, заради недостиг на медицински сестри. Освен това държавата не изплащала десетки милиони по инвестиционната програма за градини и училища, има много имоти, които Общината е поискала за детски градини и ясли, но не са предоставени, а могат да решат множество проблеми в различни райони на София. Демографска политика се прави с решения, терени, модерна политика, подчерта Петров. 
Справедливи пенсии и пенсионна система
По време на дискусията председателят на ПП Асен Василев показа презентация на НОИ за фондовете, от които се изплащат пенсии. Броят на пенсионерите от 2,180 млн. от 2016 г. в момента е 2,066 души и е относително стабилен. За 2016-2025 г. има утрояване на средната пенсия, четири пъти на минималната, 2025 г. минималната пенсия е с 8 лв. по-ниска от линията за бедност. Броят на пенсионерите с пенсии под линията на бедност от 660 хил. през 2016 г. през 2025 г. е 285 хил. 
Мирослав Маринов представител на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване посочи, че пенсионната система у нас има три стълба и те не трябва да се противопоставят. Вторият стълб през последните години развива сериозна доходност. В България 25% от работещите не са изрядни с вноските в универсалния пенсионен ход.
Атанас Кацарчев от КТ „Подкрепа“ смята, че е трябвало да има пътна карта за пенсионната реформа. Въпросът е как да се балансира системата, нужни са много сметки, широка дискусия по отношение защитата на правата, а не в 12 без 5, както стана с сега с бюджета, обясни експертът. 
Равен достъп за хората с увреждания
От социални помощи към достойна заплата за хората с увреждания, е нещо, което можем да припознаем, коментира Венко Сабрутев от ПП.
Представители на съюзите на инвалидите и на слепите у нас поискаха на хората с увреждания да бъде осигурена достъпна среда.
Кристиян Григоров от Център за независим живот посочи, че през последните години се създава усещане, че който и да е на власт, има интерес хората с увреждания да бъдат пасивни, а не активни граждани, каквито би следвало да бъдат, за да имат достойно заплащане. 
Васил Долапчиев, председател на Съюза на слепите в България, обърна внимание, че материята, която регламентира правата на хората с увреждания, е разпиляна в 45 нормативни акта, закона и подзакона. По думите му само за последните 10 години социалните разходи на държавата са около 20 млрд. лв. при 5 млрд. лв. преди това. 
Георги Колев от Съюзя на инвалидите, коментира, че през годините е имало прекрасни закони за хората с увреждания, но контролът по изпълнението и разходът на средствата е много занижен. Въпреки благоприятната законова страна, все още хиляди хора са с много нисък стандарт, получават ниски пенсии, доходи, каза председателят на Съюза на инвалидите. Осигурете ни достъпна среда, обърна се Георги Колев към политиците.