Фестивалът събира всяка година местни жители и гости от Румъния, които демонстрират майсторството си в приготвянето на мамалига и други традиционни ястия от царевично брашно.
Обичайно се приема, че кулинарията с царевично брашно е неразделна част от поминъка на населението в Румъния и че след връщането на Южна Добруджа в пределите на България през 1940 г. българското население е донесло със себе си и тази традиция.
Етнологът Йордан Касабов обаче обясни за БТА, че ястията от царевично брашно не са заимствани от добруджанците единствено от Румъния. По думите му царевицата навлиза в Европа от Америка през XVII век, разпространява се бързо и постепенно се внедрява в бита и храненето на населението в Добруджа и в останалата част на България.
Според разказите на стари добруджанци мамалигата, приготвяна от царевично брашно, сол и вода, е имала важно място в ежедневието на хората и в трудни години е помагала за изхранването на населението.
„Не трябва да гледаме на мамалигата само като на нещо, което сме взели от румънците. Царевицата много бързо навлиза в бита на хората и в Добруджа намира своето място като храна. В годините, когато пшеницата не е давала добра реколта, царевичното брашно е било начин хората да осигурят хляба и храната на семействата си“, разказа Касабов.
Извън конкурсната част фестивалът продължи с музикална програма с участието на местни фолклорни колективи и гости от румънския град Кълъраш.
Проявата има за цел да съхранява и популяризира традиционната култура чрез песен, танц, слово и храна, както и да насърчава приемствеността между поколенията.