Физическата болка отминава, но психическата оставя травми, които оказват влияние на хората като личности, посочи психолог от Търговище

Физическата болка отминава, но психическата оставя големи травми, които оказват влияние на хората като личности. Това каза пред репортер на БТА психологът Елена Събева по повод 10 октомври – Световен ден на психичното здраве. 
Според нея ние, българите, не обръщаме внимание на психичното здраве, защото смятаме, че това не е толкова важно. Изчакваме дълго време, когато нещата по-станат сложни и едва тогава търсим помощ. В подобни случаи обаче невинаги психологът може бъде полезен. 
Специалистът смята, че можем да правим превенция – като развиваме нашата емоционална интелигентност - да се научим да разпознаваме и контролираме нашите емоции, но и емоциите на другите хора и когато общуваме с тях, да проявяваме емпатия. Направим ли го това – част от проблема е решен, казва психологът. 
По думите ѝ другият проблем е да можем да контролираме нивото на стрес. Трудно е и е свързано със здравната ни култура, но не и невъзможно. Нужно е да се поставяме на първо място и да слушаме потребностите си. За да не се стига до крайности, категорична е Събева.
Елена Събева е психолог с дългогодишна практика. В момента е училищен психолог в Първо Основно училище „Христо Ботев“ в Търговище. Наблюденията ѝ показват, че чисто физическото насилие върви с психическото и емоционалното насилие. Но понеже при физическото се причинява болка и тя може да се види и отчете, е по-забелязвано от обществото. Докато обидите, репликите, подигравките - не се отчитат като нещо зловредно и повечето хора смятат, че щом няма синина, оток или рана – всичко е наред, но не е така! „Физическата болка отминава, но психическата оставя много големи травми, които след това оказват влияние на хората като личности“, твърди специалистът. 
Тя допълни, че не всички деца проявяват емпатия, не защото не могат, а защото тя се развива. И като чели това трябва да се направи още в семейна среда. В училище Събева води групови дейности с ученици от различни възрасти. „Децата назовават емоциите си, но много трудно могат да ги съотнесат към съответна ситуация. Опитът ми показва, че за семейството са много по-важни успеваемостта в училище, това децата да имат високи постижения и като че ли развиването на емоционалната интелигентност остава на заден план. И това е така - от една страна от омаловажаване или от това, че те самите не са развили емоционална и социална интелигентност. Идеята за самоосъзнаване и работа със себе си за мнозина е маловажна. Напротив - именно това може да предпази от по-сериозни психични заболявания. Защото човек, когато познава тялото си, опознава се, усъвършенства се, прави и профилактика на гневните си изблици, допълни специалистът. 
За БТА Елена Събева добави, че има родители, които осъзнават, че имат нужда от помощ и подкрепа, за да се справят с определена ситуация. В такива случаи те се обръщат към специалист. Има и доста тийнейджъри, които се само заявяват и желаят да работят върху себе си. Човек трябва да се осъзнае, че има нужда от помощ. Дори и някой да му го наложи, няма да е ефективно, категорична е психоложката. 
Световният ден за психичното здраве се отбелязва се от 1992 г. с решение на Световната федерация за психично здраве и с подкрепата на Световната здравна организация. Целта на деня е да се повиши осведомеността на обществеността за проблемите, свързани с психичното здраве, както и да се мобилизират усилията в негова подкрепа. Мотото на деня за 2024 г. е: "Време е да дадем приоритет на психичното здраве на работното място".