„Днес откриваме не просто изложба – отваряме прозорец към времето, в което един човек – Йордан Митрев, преобразява лицето на нашия град. Това е човекът, на когото дължим прохладата и красотата на хълма Хисарлъка, въпреки че сме свикнали да приемаме гората над града за даденост“, разказа пред медиите авторът на изложбата, експертът от Държавния архив в Кюстендил Рилка Петрова.
В изложбата са включени кадри от изгледа на хълма над Кюстендил преди залесяването му, от самото залесяване, както и снимки на Йордан Митрев. „Ако се върнем 135 години назад, в далечната 1891 година, очите ни щяха да видят една много по-различна картина – оголени скали, разкъсана от ерозията земя и пустеещи склонове“, допълни Петрова.
Тя припомни, че Митрев е роден в Кюстендил през 1866 г., и изтъкна, че той е „от онова поколение будители, които след Освобождението не просто мечтаят за модерна България, а я градят с ръцете си“.
Йордан Митрев съчетава местния борбен дух с европейската експертиза. Той завършва Ломската гимназия и Земеделското училище в Садово, а по-късно преминава обучение и при големия френски лесовъд Феликс Вожли. През пролетта на 1891 г. Митрев започва най-голямото си дело – за едно десетилетие под негово ръководство са засадени над 1200 декара борови култури.
Професионалният му път оставя следи в цялата страна. През 1905 г. в Казанлък Митрев става помощник на Феликс Вожли в първото в България Бюро за укрепяване на пороищата. През 1913 г. е назначен за главен инспектор по експлоатация на горите в Министерството на земеделието. Той продължава да работи и след пенсионирането си като ръководител на службата по укрепване на пороите в Кюстендил, допълни архивистът Рилка Петрова. „С изложбата напомняме, че гората не е просто ресурс, а наследство, което трябва да се пази“, посочи още тя.