Габрово е символ на култа на българите към знанието във време, когато в самата Европа се развива този култ, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия идва да потвърди, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев в началото на местна конференция по проект „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, която се провежда в Националния пресклуб на БТА в Габрово.
По думите му подготовката на създаването на това училище от забележителни фигури като Васил Априлов, Николай Палаузов, Неофит Рилски, отварянето на първата ученическа библиотека в България през 1840 г., първият учебен кабинет по физика в България, също преди Освобождението през 1872 г., показват, че Габрово е символ на култа на българите към знанието и то във време, когато в самата Европа се развива този култ.
Имануел Кант пише своята знаменита статия "Що е това Просвещението" през 1784 г., т.е. половин век по-късно и България вече говори за Просвещение, отбеляза той. Вълчев подчерта, че Габрово има и друг символ на високо образование - Техническият университет, който отбеляза 60 години от своето създаване преди няколко седмици.
"В лицето на Васил Априлов има пример, от който се нуждаем в съвременна Европа. Личности, които, както самият Априлов казва за себе си - не жадуват слава и не преследват за цел нещо по-различно от това да бъдат полезни за съотечествениците си, да правят добро и да го поощряват", каза Кирил Вълчев.
Според генералния директор на БТА Габрово е пример за това, че образованите хора са много съзидателни хора. Както казват, когато по света се заговорва за нещо ново, в Габрово то вече се прави, посочи той и добави също, че Габрово е пример за още много първенства, които в продължение на почти век го правят най-индустриализирания град в България и го наричат българския Манчестър.
Като примери за това Кирил Вълчев посочи първата модерна фабрика само с български капитали в новосъздаденото Княжество България на Иван Калпазанов, първия памукотекстилен стан в България, конструиран във фабриката на Иван Недков, първата трикотажна фабрика, основана от Христак Момерин през 1890 г., първата фабрика за четки от 1925 г. на Стефан Кедев, която се е конкурирала с германските фабрики. Сред другите първенци, по думите му, са калъпчийска фабрика от 1910 г., първата фабрика с парна електроцентрала от 1911 г. на Иван Калпазанов, първата фабрика за производство на експлозиви и патрони „Еловица“, първите чугунени радиатори в България отново във фабриката на Иван Недков, първата фабрика за калъпи за обувки от 1918 г., първата фабрика за производство на сапуни, първата фабрика за кокс и деривати. Така всъщност в България Габрово се превръща в символ на модерна Европа, заяви Вълчев.
Шегите с пестеливостта на габровци, за които казват, че са измислили модата на късите панталони, късите поли, безмоторното летене, монетите от една стотинка, са нещо повече, коментира той. Според него това е символ не само на спестяването на пари, а на спестяването в по-широкия смисъл на думата - на време, на усилия, на вежливо отношение към вещите. 
БТА даде начало на своя нов проект "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с откриваща конференция във Велики Преслав. Основната цел на проекта е да предостави обективна и изчерпателна информация, за да се даде точна цялостна картина на политиката на сближаване на Европейския съюз, включително Фонда за справедлив преход, съответната подкрепа по Плана за възстановяване на Европа или от инструмента за техническа поддръжка. Специален акцент ще бъде поставен върху образованието и уменията като двигател за развитието на регионите.