Готовност да гласуват на предстоящите избори са заявили около 51%, сочи проучване на „Галъп интернешънъл болкан“

Нова парламентарна конфигурация и преразпределение на вота при декларативна готовност за гласуване в предстоящите избори около 51% –  това показват данни от национално представително проучване на „Галъп интернешънъл болкан“.
Изследването е част независимата изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“ и е финансирано със собствени средства. То е проведено чрез стандартизирано персонално интервю тип face-to-face. Анкетирани са 800 пълнолетни граждани на страната в периода 10-28 февруари 2026 г. Метод на формиране на извадката: Квотна извадка, формирана по признаците възраст, пол, образование и тип на населеното място.Максималната статистическа грешка е ±3.5 % за 50% дял за основната извадка при 95% гаранционна вероятност.
Според проучването сред решилите за кого ще гласуват формацията на Румен Радев получава висока първоначална подкрепа, но недостатъчна засега за самостоятелно парламентарно мнозинство - 29,8%. Структурата на тази подкрепа показва превес на преразпределението на гласоподаватели, които в предходните избори са гласували за други партии, спрямо привличането на негласували. Данните сочат, че най-значим прилив към тази формация идва от гласоподаватели на следните политически сили - 62,5% от гласувалите за „БСП-Обединена левица“ през октомври 2024 г., понастоящем биха дали вот за формацията на Румен Радев, а същото биха направили 46,7% от избирателите на „Възраждане“, 30% от избирателите на МЕЧ, както и 20,7% от гласувалите за ПП-ДБ.
На второ място са ГЕРБ-СДС с 19,6%. Формацията съхранява стабилността на своето електорално ядро, сочи проучването. Евентуалното скъсяване на разликата с първата формация ще зависи преди всичко от ефективността на предизборната кампания, смятат от „Галъп интернешънъл болкан“.
Третата позиция, но в низходяща тенденция, заемат „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ)  с 11%. Влияние за това оказват скандалите около случая „Петрохан“ и асоциирането на формацията със служебното правителство, коментират анализаторите. Според тях евентуална мобилизация на протестен вот би могла да надгради настоящия резултат.
Непосредствено след тях е „ДПС-Ново начало“ с 10,9% от решилите за кого ще гласуват.
След това се нареждат партия „Възраждане“ с подкрепа от 6%.
Под бариерата и с различна степен на вероятност за влизане в парламента са МЕЧ - 3,3%, „БСП-Обединена левица“ – 2,9%, ИТН -2,8% и „Величие“ - 2,2%. С 1% от гласовете АПС остава извън състава на бъдещото Народно събрание, ако изборите бяха сега, според данните на проучването.