Вече 90 години малкият град в Северозападна България Ябланица се свързва с производството на халва и локум. Няма гост на града и околностите или просто преминаващ, който да си тръгне, без да си закупи от сладките изкушения. Традицията в производството на халва и локум се пази, но и развива през годините според модерните вкусове на клиентите.
Малцина са тези, които знаят, че халвата в Ябланица е дошла от Северна Македония, с Иван Богоев - Сладкаря. Той е роден в Прилеп, Македония. По време на войната се преселил в София, където се е запознал с неговата бъдеща съпруга - Елена от Скравена, Ботевградско. В един момент, около 1930 г., се установяват в Ябланица и започват производството на халва, локум и бонбони, каза за БТА неговата внучка Геновева Христова. „Донесли са си казаните, рецептата и традициите от Македония. Така започва първото производство на халва в Ябланица. Дядо ми обучил, освен своите деца, и други на занаята“, добави Христова.
По думите ѝ първоначално халвата са правили в дома им. „Имаше две помещения – в едното се вареше, а в другото се месеше. Слагаше се в дървени сандъчета и се опаковаше в т. нар. блажна хартия“, обясни тя.
С дядо ѝ си е отишла и рецептата за истинската халва. „Днешната халва няма нищо общо с тогавашната. Има си чалъм. Всеки от обучените дослагва нещо от себе си, за да е по-модерно и оригиналът се изменя“, заяви внучката на майстора.
Тя си спомня, че в центъра на града е имало две сладкарници, в които хората са се редили на опашки за халва. Автобусите, минаващи по главния път София – Варна, спираха за почивка и пътниците да си купят от сладките изкушения като подарък за близките, допълни Христова.
Днес Ябланица все още е най-сладкият град, тъй като традициите в производството на халва и локум все още се поддържат от местните. Пример за това е фирмата на семейство Пекер в село Брестница.
Създадена е от Мустафа Пекер, който през 1999 г. пристигнал в България от Турция и решил да инвестира. Тъй като Ябланица е известна с производството на халва и локум, сметнал, че това е най-подходящото място за неговия цех, където да продължи местната традиция, но и да пренесе нещо от родината си. Започнал с трима работници, а сега са над 20 души, като фирмата вече се управлява от неговите синове – Емре и Кемал.
Първоначално са започнали само с няколко вида продукти, а сега са около 80 вида различни сладкиши. Само локумите са над 30 разновидности. Произвеждат още слънчогледова и сусамена халва, нуга халва, шербет, локумени вафли, желирани бонбони, резанки с вкус на роза, сусамки, фъстъковки, каза за БТА Кемал Пекер.
Капацитетът на производството е над 1 тон на ден, средно произвеждат 700-800 кг, като само халвата е 200-300 кг. Близо 85-90 процента от тази продукция е за вътрешния пазар и 10-15 процента изнасят за Румъния.
По думите на Пекер традиционната ябланска халва се прави от сусамов тахан и е сравнително по-еластична и се разтяга на конци. По това е известна в цяла България.
Майсторът обясни, че в специални казани се сипва захар, вода и лимонена киселина. Като се стопи захарта и се превърне на сироп, се прехвърля в другата машина, която я разбива до получаването на бяла смес. Когато изстине, тя се смесва с тахана.
А тайната за вкусния локум е да използваш най-качествените и пресни суровини, да се спазва хигиената, да стигнат възможно най-бързо до крайния потребител, каза Пекер.
По думите му има търсене. „Ние се опитваме традиционното да комбинираме с модерното. Новото поколение да се запознае с тези продукти и да ги рекламира по целия свят. Ябланица продължава да е център на локума и халвата и дано още дълги години, защото тази традиция трябва да продължава", каза още Кемал Пекер.
А тя все още се поддържа и с празника на халвата и локума, който Община Ябланица организира всяка година. Тазгодишното издание е в събота (21 юни). То ще бъде предшествано от фолклорен фестивал на народните обичаи и традиции. В него над 30 състава ще представят фолклорни песни, танци и обичаи, като събитието няма състезателен характер.