„Успяхме да идентифицираме над 100 гнезда на вида в Югоизточна и Североизточна България, а в рамките на предишен проект открихме още над 70 гнезда“, каза още Ратарова. Малкият креслив орел се среща най-често в Сакар, Западна Странджа и Дервентските възвишения в Югоизточна България. Видът е най-широко разпространен в горите, където предпочита големи дървета, разположени в близост до открити пространства, подходящи за лов. Рътарова допълни, че опазвайки орела, опазваме и горите и земеделските земи. По думите ѝ, когато птицата е в добро състояние, това е свидетелство, че и зелените площи са в добро състояние. България е от ключово значение за вида, тъй като страната се намира на важен миграционен път, посочи още Рътарова.
Тя обясни, че сред основните заплахи за вида са липсата на подходящи местообитания за гнездене и недостигът на хранителна база и върху тези проблеми са били насочени усилията по време на проекта.
„По време на проекта подобрихме научните знания, които имаме за вида – за неговите хранителни режими, местообитания и миграционни маршрути“, заяви заместник-изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) инж. Росен Райчев. Той допълни, че в рамките на „Земите и горите на орела“ са засадени дървета, които могат да издържат на климатичните промени и да развият корони, подходящи за създаване на гнезда и за заемане на нови територии от малкия креслив орел.
„Преизпълнихме и целите си за трансформация на иглолистни култури в естествени широколистни насаждения, които са много подходящи за вида. Освен това работихме по поддържането на екотона, където с директни лесовъдски намеси се създадоха много добри условия за размножаване и за заселване на видове, подходящи за изхранването на малкия креслив орел“, добави още инж. Райчев.
Той подчерта също, че популацията на малкия креслив орел в България е стабилна и има тенденция за увеличаване.