Има осем ноти, а мелодията е толкова разнолика, че трудно може да се опише, смята журналистът Ваньо Стоилов

Има осем ноти, а мелодията е толкова разнолика, че трудно може да се опише, каза в интервю за БТА журналистът Ваньо Стоилов по повод името на най-новата си книга „Ноти от мелодията на живота“. Той разкри, че книгата е писана между 1980 и 2024 година и съдържа негови публикации и материали в периодичния печат. „Основно интервюта и литературни скици и очерци за хора, с които ме е срещнала вече 45 години журналистическата ми професия. Това са „хора с добавена стойност“- ценни хора, интересни хора, които не трябва да бъдат забравени. Някои от тях са покойници, други са живи и са сред нас. Подредил съм я на принципа на предаването „Спорт и музика“ на програма „Хоризонт“, където върви музика, после следва спортен репортаж, след това пак музика и пак репортаж от спортно събитие. Тук е материал за музикант, материал за спортист след това пак материал за музикант или ако не е музикант, то е културтрегер“, обясни авторът.
В книгата има поместени материали за 41 души. „Като се почне от 1980 година и интервюто ми с поетесата Елисавета Багряна, с което се гордея и се стигне до една история от миналия век на жената без ръце и крака Върбинка Димитрова от село Илийно, община Омуртаг. Тя е доказала, че въпреки, че човек може да се роди с недъг може да живее достойно. Двама папи са я приели във Ватикана през живота ѝ. Можела е да прави всичко - да шие, да готви, да поднася кафе, а дори и да плете. И всичко това го е демонстрирала по света как се прави. В основата на творбата са материалите за Иво Папазов-Ибряма. Тъй като той е музикант от световна величина, но книга за него няма. Аз имам удоволствието да имам доста интервюта с него през годините. Имам интервю с Емил Димитров, със звездите на операта Веселина Кацарова и Анна Томова-Синтова. Материал за ромския музикант Хасан Чинчири“, каза част от имената на културните дейци намерили място в книгата. 
От другата страна са спортните фигури - най-напред знаменитите футболисти на Берое - вечният голмайстор Петко Петков, Евгени Янчовски, Иван Вутов, Георги Белчев, Ваня Джаферович, Теньо Минчев, Йордан Митев. В книгата са поместени и имената на Николай Арабов и Васил Тинчев от Сливен, Петър Зехтински от Пловдив и не само футболисти има и представители на борбата, на леката атлетика, на бокса, на баскетбола. „Една пъстра палитра от наши съвременници, която заслужаваше да бъде събрана в една книга, за да бъде всичко на едно място и да живеят своя книжен живот“, допълни Ваньо Стоилов. И подчерта, че „има хора, които са достойни и не бива да бъдат забравени, хора, които могат да ни служат за пример в живота. За да постигнат това, са се трудили много, раздавали са се, живели са с това“.
В книга интервютата са представени автентично - както са били публикувани. „Интервюто ми с актрисата Ваня Цветкова е от 1982 година. Точно беше завършила снимките на филма „Лавина“ и не сме продължили след това какво е станало с нея - как е живяла в Америка, как е снимала „Седем часа разлика“ или нещо друго. Не те са си останали във времето, когато са взети интервютата и както са публикувани в съответните издания - основно във вестник „24 часа“, но не само“, посочи творецът. 
И допълни, че „това е моя трета книга, която издавам от 2018 година насам и винаги се стремя в последния материал на книгата да има нещо оптимистично. Колкото и самият текст вътре в книгата да бъде тежък, труден, мъчен за възприемане, то финалът да е оптимистичен.
Първата книга „Милионите стъпала към Бога“ завършихме с разказа за бялата лястовица, която се е излюпила в психиатричната болница в Раднево. Това беше през 2012 година. Тя, която е символ на вярата, надеждата и оптимизма се появи точно там, където хората имаха най-голяма нужда от такава подкрепа. Втората книга „Сплав човешка“, която е за необявената гражданска война българи срещу българи от 1918 година, завърши с разказа за Паметника на помирението или Мемориала на толерантността, който е в село Виниш, община Монтана. Това е един особен паметник, единствен по рода си в България, където върху едни и същи паметни плочи са изписани имената на хора от селото, загинали по политически причини преди и след 9 септември 1944 година. Там също има оптимизъм, има надежда. И когато стигнах до края на книгата сега реших, че трябва да бъде историята на Върбинка. Една история за жена, която е успяла да намери сили и да превъзмогне физическия си недъг и до колкото е възможно да живее пълноценно“, коментира Стоилов. И с усмивка допълни, че докато четата книгата хората могат да научат любопитни факти като историята на композитора на известните песни „Зеленчуци, който не яде“ и „Прела баба, прела баба“. „Това е чирпанлията Михаил Кочев. Това е нещо, което малцина знаят, а той е съратник на Яворов“. Както и кой е единственият неграмотен член на Съюза на българските писатели. „Това е дядо Вичо Бончев от село Спасово. Народен певец, който е знаел 800 песни, но не е можел да пише - просто ги е знаел наизуст“.
Той разкри, че обмисля издаването на следваща книга. Пак ще бъде събрана с материали, които е публикувал през годините и ще бъде отново за „хора с добавена стойност“. 
„Оказа се, че са много, с които съм се срещал и те трябва да бъдат съхранявани. Бай Йордан Станчев, който е подкарал първия електрически локомотив в Марица-Изток в Рудниците на Трояново, но за неговата история не остана място да бъде разказана в тази книга. Открих и интервюто с актьора Георги Георгиев-Гец, което не ми беше налично, когато сега правих книгата. То е уникално, защото човекът е уникален, не защото аз съм го правил".
Като пожелание към читателите Ваньо Стоилов каза „дано „Нотите от мелодията на живота“ са оптимистични. Има осем ноти, а мелодията е толкова разнолика, че трудно може да се опише. Това е само една малка частица от нея“.
Припомняме, че снощи в пълна зала на Регионална библиотека "Захарий Княжески“ в Стара Загора беше представена третата книга на журналиста Ваньо Стоилов "Ноти от мелодията на живота“.