Има риск в избирателните списъци да се включат хора, които са починали, ако се правят по данни от последното преброяване на населението, каза председателят на НСИ

Последното преброяване е било през септември 2021 г., по груба оценка само броят на починалите до изборите ще бъде над половин милион души. Това означава че има голям риск да се включат (бел. ред. - в избирателните списъци) хора, които са починали и тогава наистина ще получим „мъртви души“. Това посочи председателят на Националния статистически институт Атанас Атанасов по време на второто четете на законопроекта за промени в Изборния кодекс, който се разглежда от комисията по правни и конституционни въпроси.
Атанасов коментира предложението на „Има такъв народ“ в избирателните списъци да се вписват всички български граждани, които отговарят на условията по конституция „според данните на Националния статистически институт на база на резултатите от последното преброяване на населението.“ Той добави, че разликата между населението, което изчислява НСИ, и населението, което има право да гласува по конституция, е голяма.
По думите му НСИ има право да дава само обобщена информация, а не индивидуални данни, което се забранява от европейски регламент и от законите за статистиката и за преброяването. Атанасов посочи, че НСИ няма законово основание да предоставя лични данни на населението.
Експертът от ГРАО Петя Буланова посочи, че предложението може би не е много разумно, но ако бъде възприето, е добре да се регламентира изрично НСИ какви данни и на кого да предостави. Тя отбеляза, че данните от регистъра на населението на ГРАО са актуални. Буланова добави, че много български граждани, които не са преброени, ще трябва да минат през процедура за подаване на заявление за дописване в избирателния списък.
По време на дебата стана известно още, че около 1 млн. души не са били преброени при последното национално преброяване по различни причини.
Според Николета Кузманова от ИТН европейският регламент позволява обмен на поверителни данни и няма проблем това да се случи между две държавни институции. Също така добави, че в Закона за статистиката има изключения във връзка с данните.
Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС заяви, че е най-добре ГРАО и НСИ да си сътрудничат, като отбеляза, че данните на ГРАО са най-точни и чрез тях ще отпаднат починалите от списъците.
Надежда Йорданова и Стою Стоев от ПП-ДБ поставиха въпроса за това, ако НСИ и ГРАО работят заедно, кой от двата списъка имат приоритет, особено ако има противоречие, като не е ясно по какви критерии, каква процедура и кой взима решение. Също така, ако си преброен в едно населено място, а след това си променил адреса си в друг МИР, къде ще гласуваш.
От "Възраждане" отбелязаха, че няма да подкрепят това предложение. Според Цвета Рангелова е несериозно да се ограничава или поставя под съмнение гарантираното избирателно право на български граждани. Имаме опасения за желание за безконтролно дописване в избирателните списъци, в малките избирателни секции в малките населени места, където хората се познават отлично, спокойно биха могли да си дописват избиратели, каза тя.
Юлиана Матеева от "Величие" посочи, че тя също няма да подкрепи предложението и отбеляза, че на фона на всички останали колосални промени по такъв начин да се преформатират списъците ще бъде още едно допълнително усложнение.
По време на дебатите бяха поставени въпроси от ПП-ДБ и „Възраждане“ за това какъв ще бъде софтуерът на оптичните устройства, както и статутът на машините – невъзможността те и софтуерът да бъдат държавна собственост, притежавани от „Информационно обслужване“, заради ограничения в закона. 
Докарали сме се дотам, че Изборният кодекс е толкова подробен, че се е превърнал в инструкция, така закон не се пише, каза Надежда Йорданова от ПП-ДБ и добави, че не може за едни неща да е подробен, а за други - не.
Юлиана Матеева от „Величие“ попита какво ще се случи с Изборния кодекс, ако гласуването с оптични устройства не се получи и се премине към досегашния вариант, като нормите, свързани с него, са отпаднали от кодекса. Председателят на правната комисия Анна Александрова коментира, че въпросът ще бъде решен през текст в преходни и заключени разпоредби, който ще урежда при връщане на стария вариант да се действа, както досега. Тя припомни, че от БСП са направили заявка да предложат промените да влязат в сила през 2027 г.
Заседанието на правната комисия е трето поред, в което се разглеждат предложените промени в Изборния кодекс. Днес то започна с час закъснение поради липса на кворум, като продължава и към този момент. От "Възраждане" поискаха на няколко пъти председателят на комисията Анна Александрова да прекрати заседанието поради късния час, както и поради това, че предложенията за промени са анонимни, а мнозинството не участва в дебатите по текстовете.