Има системно поведение към повишаване на превенцията и намаляване на фокуса към болничната помощ, каза заместник-министър Петър Грибнев

Има системно поведение към повишаване на превенцията и намаляване на фокуса към болничната помощ. Това каза заместник-министърът на здравеопазването доц. Петър Грибнев по време на форума STRESS OFF – TECH ON, посветен на връзката между науката, технологиите и превенцията на стреса като фактор за устойчиво развитие. Събитието е организирано от Somenso, София Тех Парк, СНИРД и Armed Forces Communications and Electronics Association.
Повишени са средствата за доболничната помощ, увеличи се процентът на извършваните профилактични прегледи, посочи той. По думите му има много да се работи по отношение на скрининга. Ние сме страната с най-много хоспитализации и се надявам, че ще можем да обърнем този тренд, каза още той.
Незаразните хронични болести се появяват в ранна възраст, каза Силвия Куманова, основател на Somenso - компания, посветена на изследването на сложните връзки между телесните процеси и мозъчната дейност, които определят човешкото благосъстояние. Държавата трябва да вземе решение да не оставя превенцията в индивидуална грижа, а да се превърне в системен подход, добави тя.   
Данните за поредна година са в грандиозни, негативни размери, което означава, че държавата стои далече от превенцята, каза д-р Лидия Чорбанова, експерт по здравни политика. По думите ѝ разпокъсаните връзки в системата затрудняват процеса на превенция на хроничните незаразни болести. Не се отделят целеви средства за превенция, а ролята на държавата е да опазва здравето на нацията. Ако не окажем натиск върху законодателната власт за мерки за профилактика, негативните факти и тенденции ще продължават, добави тя. Жертвите на липсата на превенция са млади, активни работещи хора, отбеляза тя. Според д-р Чорбанова държавата трябва да е в проактивна роля на търсещ начин да реши проблема, а не да чака пациентът сам да стигне до идеята. Повече от 30 г. не е провеждан масов скрининг. Според нея е необходимо да има целеви бюджет за превенция.
Стресът има различни проявления, а късните последствия са свързани с фатални и животозастрашаващи заболявания, каза проф. Юлиана Йорданова от Института по невробиология към БАН. Човекът в стрес е ежедневно уморен, без желания за работа, тревожен, изнервен, със семейни проблеми, намалена концентрация, апатия и емоционална нестабилност. По думите ѝ, когато се извършат стандартните медицински изследвания, като правило те не разкриват някакво заболяване. Целта на измерването на хроничния стрес е да предотврати развитието на последиците от него. Научната концепция се базира на известните биологични механизми на развитието на стреса – той има определени фази на развитие. Първата фаза на развитие на стреса е фазата на експозиция, в която се явява стресовият фактор. Тогава възниква остра стрес реакция, която е заложена във всеки жив организъм и наложила се като средство за оцеляване, обясни тя. Нито един организъм не може да я прескочи. Много често чуваме, че хората са в стрес, но ние нямаме знание за това как наистина действа стресът и по какъв начин можем да го превантираме. На субективно ниво стресът се преживява много тежко. Хората се чувстват много безпомощно, когото не могат да получат помощ. Според проф. Юлиана Йорданова е наложително да се извърши медицински преглед, да има обективизация на стреса, да се предприемат действия, като не е препоръчително директно да се преминава към нестандартни лечения.
Виртуалната реалност може да помага за преодоляване на стрес, каза д-р Димо Чотров, ръководител на Лаборатория за виртуална и разширена реалност. По думите му човек може да бъде убеден, че се намира някъде другаде, че се чувства различно, като дори не е чак толкова необходимо ситуацията или визуализацията да бъдат съвсем реалистични. Целта е човекът, чрез изкуствено стимулиране на различни сетива, да мисли, че е в друга ситуация, каза още той, посочвайки, че виртуалната реалност допринася за намаляване на нивата на стрес.