Инсултът продължава да бъде водещата причина за инвалидизация и смъртност в Европа с над 1 милион случаи годишно, от които 460 хиляди – с летален изход. Това каза Дорина Добрева, председател на Асоциацията за инсулт и афазия (АИА) на пресконференция в Националния пресклуб на БТА по повод Европейския ден за информираност за инсулта.
Добрева представи данни от платформа за проследяване на услугите при инсулт, основен инструмент за анализ и сравняване на отделните европейски държави чрез одобрените единни ключови показатели в Европейския план за борба с инсулта, според които 10 млн. европейци живеят с последиците и инвалидизация от инсулт. Цената, която заплащат европейците за лечението на инсулта, е 60 млрд. евро, които прогнозно ще достигнат 86 млрд. евро през 2040 г., ако правителствата и обществата не предприемат мерки за превенция, адекватно лечение, рехабилитация, научни изследвания и дългосрочна подкрепа, посочи Добрева.
Тя съобщи, че 29 държави в Европа имат планове за първична превенция на инсулти. Ранната рехабилитация също се подобрява, като е налична в 31 държави. Съществуват все още недостатъци в националното планиране, като 20 държави имат национални планове за инсулт, сред които и България. Средно 68% от пациентите се приемат в инсултни отделения, далеч от целта от 90%, като само три държави осигуряват прием в рамките на 24 часа, информира за картината в цяла Европа Дорина Добрева.
Тя каза, че средното време за прилагане на тромболиза (спешна медицинска процедура за разтваряне на кръвни съсиреци (тромби), запушващи кръвоносни съдове – бел. авт.) е 43,9 минути, което е над целта от 30 минути, а времето за тромбектомия (механично отстраняване на кръвни съсиреци (тромби) от блокирани артерии или вени), е средно 94,6 минути – също над препоръчителното. Липсата на проследяване след първи инсулт и адекватна информираност за вторичната превенция водят до 16% повторени инсулти сред пациентите в Европа, което показва нужда от добри програми за наблюдение и подкрепа, каза Добрева. По думите ѝ, достъпът до ранна рехабилитация се подобрява, но продължаващата подкрепа след изписване остава слабо развита и не е еднаква в различните страни.
Според анализа малко държави в Европа предлагат последващо проследяване на третия и шестия месец след инсулта, което ограничава ефективността на дългосрочната грижа. Едва 16 държави прилагат инструмент, който гарантира, че всички нужди на пациента след инсулт се идентифицират систематично и се предприемат действия, подобрявайки проследяването, лечението и дългосрочните резултати.
От Асоциацията за инсулт и афазия подчертаха, че навременната реакция след инсулт може да предотврати последваща инвалидизация за пострадалия. Алгоритъмът за разпознаване на симптомите на инсулт се нарича FAST (Face/лице, Arm/ръка, Speech/реч, Time/време). Специалистите съветват при съмнения за инсулт и наличие на който и да е от симптомите – изкривяване на устата, невъзможност за повдигане на едната ръка, затруднения в речта, възможно най-бързо да се позвъни на 112. Колкото по-бързо се транспортира болният в подходящо лечебно заведение, толкова по-малък е рискът от трайни увреждания, инвалидност и смърт, припомниха от асоциацията.