БТА потърси Тодорова по повод инициативата "Избирам България" на Министерството на труда и социалната политика, в рамките на която Агенцията публикува истории на българи, завърнали се от чужбина в родината си.
Днес Тодорова е част от екипа на Медицински център „Солигена“ в Търговище и си поставя нелеката задача да отговори на очакванията на местната общност. „Срещам трудности, може би, ако не бях родена тук, не знам дали щях да се справя. Но носталгията ме кара да остана и да се боря“, казва тя.
Емилия напуска родния край – омуртагското село Презвитер Козма, когато е 14-годишна. Заедно със семейството си заминават за южната ни съседка, като мнозина свои съселяни. Спомни си с огорчение времето на т.нар. голяма екскурзия и как си дават обещание със сестра ѝ да не забравят българския език. „Не ми се разделяше с родината, но бяхме принудени. Мечтаех, че един ден, реализирана, колкото се може, защото изселването е труден процес – и материално, и психологически, да се върна. Може би и точно затова реших да стана психолог, защото беше тежко преживяване“, споделя тя.
Учи за медицинска сестра. По-късно завършва бакалавърска степен в Софийския университет и след време магистърска степен по клинична психология в същото висше учебно заведение. Работила е в едни от най-престижните държавни болници в Истанбул и Одрин. Била е част от екипа на Образователна и изследователска болница за психично здраве и неврологични заболявания в Бакъркьой, което е най-голямото психиатрично здравно заведение в южната ни съседка.
Години наред живее в Истанбул, впоследствие се мести в Одрин, където работи през последните пет години – с усмивка казва, „сякаш да е по-близо но България“. Когато се пенсионира, мисълта за завръщане у дома, става все по-ясно изразена. Планът е да възстанови родната къща в Презвитер Козма. Спомня си, че първият месец е като в сървайвър – изпочупени прозорци и следи от разрухата на времето. Но я води мисълта, че това е прекрасната ѝ къща от детството. Красива, удобна, обзаведена, изпълнена с много прекрасни спомени. Все още я посреща входната врата с тънък отвор, през който е получила първото си писмо. Този спомен я разчуства и развълнува и сега. „Корените ни дърпат назад. Да, живея при по-нисък стандарт от този в Истанбул, но въпреки това. Искам да бъда полезна с моята професионална квалификация на този район, защото тук голяма част от населението е от турския етнос. Владея и двата езика и ще им бъда много полезна и в това отношение. Тъй като е много трудно човек да изказва чувствата си на друг език. Но когато говори на майчиния език, в нашата професия, това е много важно“, допълни тя.
Емилия сподели впечатленията си от завръщането си преди две години. В началото местните я посрещат с негативизъм, раздразнителни, обиждащи. „Но най-близките и истинските ми приятели, които в годините винаги са били до мен, също са от България. Балканските хора са различни. Искам да съхраним истинските си качества, макар и малко позабравени. Да напомним за човешкото у хората – може би с един двама, може би с десет, но поне да опитаме да се докоснем до едно сърце“, твърди тя. Тодорова е категорична, че трябва да се работи с децата и младите хора – „защото те могат да видят истинското в нас“. Тежко ѝ е , защото чувства, че в недалечното минало – родителите ѝ, бабите и дядовците ѝ, съседите ѝ, са били сякаш по-качествени хора – по-изучени, с по-добри позиции. „Сега ми е тежко, че на тези хора децата и внуците са вече по-назад и като степен на образование, и като професионална реализация, и като хора. Искам да подсетя младежите, че ние - балканските хора - сме и можем да бъдем много повече“, допълни Емилия Тодорова.
Тя си спомни, че когато започват да живеят в Турция, преселниците от България винаги са давани за пример – учениците в училище, работещите на работните им места. Винаги са изтъквани техните качества на знаещи, работни, отговорни и честни хора. С течение на времето виждах, че хората от България са предпочитани за работници и служители заради своите умения и личностни качества, отбеляза тя.
След проучване и среща с ръководството на частното здравно заведение в Търговище, преди месец започва работа. Чувства се оценена и в двете държави. „Според мен това е най-голямото богатство – да оставиш нещо ценно духовно, не материално, а по човешки“, твърдя психологът.
Тя е категорична, че все още хората у нас са дистанцирани от психолога, от психиатъра и клиничния психолог. Когато изпитват физическа болка, веднага се посещава лекар, но за психологическите терзания се отлага. Българите трябва да осъзнаят, че ако не сме добре душевно, се разболяваме и физически. Нужно е да се разказва какво прави психологът - как действа и как помага за душевното изцеление, смята Тодорова.
Спомня си , че през 1999 г. от Търговище си взема книгата „Фантастичните победи на модерната психология“ на Пиер Дако, която е нейна настолна и днес. Често си преповтаря цитат от корицата на изданието: “Психологът е ум и сърце. Той никога не съди. Той вниква, обича и разбира… Психологът никога не забравя, че всяко човешко същество страда – такава е неговата участ“.
„Психологът трябва да вникне, да се докосне до всяко страдащо човешко същество. Но да „погали душата му“, не само научно (както е описано в учебниците), а чисто човешки. Затова прилага индивидуален подход за всеки пациент. „Защото всеки човек е ценен и за душата му има път!“, посочи тя.
Емилия Тодорова се радва на българската природа, цени всяко живо същество. Във възродения бащин дом се грижи за пет кучета, храни и други в селото. Убедена е, че когато помагаш и не търсиш отплата, тя се връща. Като вярващ човек и в професионалния си път е водена от любов, състрадание и добротворство. „Вярата ни прави да сме истински хора - да сме полезни са себе си и околните. Това е пълноценният и удовлетворяващ живот. И, ако съумеем да надскочим завистта и злобата, ако заживеем в хармония с околните, с животните и с природата, ако приемаме различните, ще имаме щастието да сме щастливи“, убедено твърди тях.
Емилия Тодорова има опит в прилагането на иновативни техники за диагностика и терапия, които помагат на пациентите и техните близки да преодолеят стресови ситуации, свързани с влошено здравословно състояние, тежки диагнози, предстоящи или преминали медицински интервенции, промяна в начина на живот и други. С опита си би могла да бъде полезна на хората от Търговищкия край и затова, въпреки трудностите на ежедневието, остава тук. Остава в Презвитер Козма, където е коренът ѝ. Мястото, в което дядо ѝ е изградил десетки кладенци, баба ѝ е лекувала местните хора, а родителите ѝ посещават през летните месеци и сега. Мястото зад вратата с пролука, където вижда светлина, намира спокойствие, черпи сили и е у дома си.