Искаме да изградим свят, а не просто да разкажем история, казаха Диана Добрева и Александър Секулов

Избираме темите, по които работим, с идеята дали от тях може да се изгради свят, а не просто да се разкаже история. Никога не бягаме от същината на романа. Всички текстове, които пишем, само обогатяват енергията и атмосферата на основата. Това споделиха режисьорката Диана Добрева и драматургът Александър Секулов, които гостуват на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Техният спектакъл „Малката Англия“ на Народния театър „Иван Вазов“ откри снощи 34-тото издание на форума. 
Спектакълът е създаден по романа на Йоана Каристиани. Сценичната версия и режисурата са на Добрева, драматизацията - на Секулов. Двамата работят в тандем от години, публиката във Варна е гледала и продукциите им „Коприна“ и „Без кръв“ в предишни издания на фестивала. 
Действието в „Малката Англия“ се развива в навечерието на Втората световна война на гръцкия остров Андрос. Диана Добрева подчерта, че романът е изключителен като литература, но е почти невъзможен за поставяне на сцена, както е било и при „Без кръв“ на Алесандро Барико. Всяко начало на драматизация е огромен риск. Прави се първоначален вариант, но след това се пишат още много сцени. На финала има двуметров куп с варианти. Реално драматургията се изгражда в голямата си част по време на репетиции и всяка от тях налага промени, вкарване на нови персонажи, обясни режисьорката. Тя даде пример с женския свят в постановката, който е допълнително създаден, както и образа на Мимитос - лудия, който метаморфозира от митологичен персонаж. Основното в книгата е семейството, което е в центъра на трагедията. 
Ние разбира се никога не бягаме от същината на романа. Всички текстове, които дописваме, само обогатяват цялата енергия и атмосфера на книгата, добави още Добрева. Според нея в работата й с актьорите има неща „по учебник“, но има и други полета, които са необясними и там винаги присъства някаква тайна. „То е като в любовни отношения, има различни етапи, бавно приближаване един към друг. Актьорът е вселена, не може просто да му кажеш какъв е един персонаж и това да е цялата работа. Действеният анализ е най-лесната част от работата на режисьора, това е нищо. Другото е магията, тайната да стигнеш до актьора, за да се постигне истината, която се случва на сцената. Това е най-трудното - да почувстваш, че не е игра, а се случва наистина“, обясни режисьорката като добави, че този процес е много сложен и носи голямо изтощение и за режисьора, и за актьора. 
В България всичко хубаво се случва с много усилия от наша страна. Независимо от условията, в които сме поставени, ние трябва да дадем най-доброто от себе си страната ни да бъде абсолютно съизмерима със световните примери за театър, смята Добрева. За нея един спектакъл малко или много прилича на изповед и затова винаги режисьорът се вълнува силно когато поставя и се среща с публиката, защото разтваря себе си, дори трябва да преодолее собствения си срам, всичко, което е. Ако вълнението на режисьора изчезне, то сигурно ще отпадне и от самият спектакъл, добави тя.  
Драматургът Александър Секулов посочи, че след десет години съвместна работа, все още не е съвсем сигурен как с Добрева избират темите на спектаклите си. „Това не е игра на разума. Ние не отмятаме някакви теми. То е нещо, което ще те развълнува. Избираме неща, от които може да се направи свят, а не да се разкаже история. Това са две различни неща“, обясни той. В случая с „Малката Англия“ става дума за случайност, тръгнала от спомена му, че е чел тази прекрасна Шекспирова история, която решили да поставят. 
На фестивала „Варненско лято“ тази вечер се показва още една продукция на тандема Добрева-Секулов - „Влюбеният дирижабъл. Съдбата на поета“ на Пловдивския драматичен театър. Драматургът посочи, че тя продължава линията на внимание към българската литература и съдбата на нашите поети. „Смятам, че българската поезия е изкуството, с което страната ни някога ще мине във вечността. Поети като Иван Методиев са съизмерими с всички големи световни имена и това е мое твърдо мнение“, каза Секулов, като припомни, че предишните заглавия от тази линия са „Дебелянов и ангелите“ и „Народът на Вазов“. 
Романът „Малката Англия“ на Йоана Каристиани е удостоен с Националната награда за литература на Гърция през 1998 г. Спектакълът на Народния театър „Иван Вазов“ е световна театрална премиера на творбата. Действието отвежда към гръцкия остров Андрос, наричан Малката Англия заради развитото корабоплаване, между двете световни войни. В центъра са една майка, две сестри, двама мъже и една тайна, която превръща интимната драма в разтърсващ епос за невъзможната любов, паметта и неистовия стремеж на човека да надмогне загубата. 
Сценографията и костюмите са на Марина Райчинова, композитор е Петя Диманова, хореограф - Олга Панго, видео дизайн - Петко Танчев. Участват Александра Свиленова, Ана Пападопулу, Анета Иванова, Боряна Маноилова, Васил Драганов, Веселин Мезеклиев, Димитър Николов, Жана Рашева, Иван Николов, Ирина Митева, Константин Еленков, Кремена Славчева, Любомир Петкашев, Стефан Къшев.