Историческата оценка за участието на Враца в Априлското въстание е несправедливо занижена, подчерта историкът Нели Стоянова

Историческата оценка за участието на Враца в подготовката и провеждането на Априлското въстание е несправедливо занижена, обяви Нели Стоянова от Регионалния исторически музей (РИМ) във Враца. Тя се включи в представянето на списание ЛИК, посветено на 150-годишнината от Априлското въстание от националния пресклуб на БТА във Враца.
„Според мен е много несправедлива историческата оценка към врачани. Обикновено се твърди, че тук не се случва нищо по време на въстанието, което е много далеч от истината“, посочи Стоянова. Тя уточни, че макар в хода на самото въстание да няма активни бойни действия във Врачанско, подготовката е била „изключително сериозна“ и показва ясно намерение за участие.
По думите ѝ един от малко известните факти е ролята на врачанина Мито Хаджимитцов, който още след потушаването на Старозагорското въстание през 1875 г. търси връзка с емигрантските революционни среди и поставя въпроса за ново въстание. „Може да се каже, че по някакъв начин тласък за събитията дават именно врачани“, отбеляза Стоянова.
Тя припомни, че през есента на 1875 г. Врачанският революционен комитет е възстановен и до края на годината към него се присъединяват около 600 нови съзаклятници. „Това е немалка цифра и показва мащаба на подготовката“, добави тя.
Като основен проблем историкът открои липсата на оръжие. „Врачани полагат неимоверни усилия да съберат средства за закупуване на оръжие, включително чрез известната сделка с лой и пастърма“, обясни Стоянова. Тя допълни, че въпреки събраните значителни средства – около 2000 златни наполеона, много голяма за времето си сума, врачани получават едва осем револвера и сто патрона, всичко на стойност 18 наполеона.
Сред причините въстанието да не избухне във Врачанско Стоянова посочи и неблагоприятната военна обстановка. „Градът е бил буквално блокиран от многобройни османски сили – редовна войска и башибозук, които достигат около 7000 души“, каза тя и подчерта, че при тези условия „е трудно да се очаква успех на една слабо въоръжена въстаническа сила“.
Стоянова акцентира и върху подкрепата, която врачани оказват на други революционни окръзи и на емигрантските дейци. „Със събрани средства са подпомогнати както апостолите, така и други революционни центрове, което също е доказателство за активната им роля“, посочи тя.
„Ако тези хора бяха страхливци, те нямаше да създават комитети, да събират пари, да се подготвят и да шият униформи. Намерението за въстание е било напълно реално“, подчерта Нели Стоянова.