Историята и проблемите на жп линията София – Скопие представи доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при БАН

Железницата София – Кюстендил – Скопие е една задача, която стои пред българската общественост повече от 150 години, каза днес в Кюстендил доц. д-р Ангел Джонев от Институт за исторически изследвания при БАН. Той участва в Третата трансгранична конференция по проект "Европа на Балканите: Общо бъдеще", която се провежда в пресклубовете на БТА в Скопие и Кюстендил. 
Можем да кажем спокойно, че железницата е "прабабата" на коридор номер 8, коментира Джонев.
Джонев се спря на развитието на проекта от времето на Османската империя до наши дни и на трудностите и пречките по осъществяването на жп линията София – Скопие.
В българската политика този проект присъства постоянно, особено след първите 40 години след Освобождението на България и именно тогава се изгражда съществената част на трасето в нашата държава, отбеляза Джонев.
Той уточни, че участъкът София-Перник е открит на 8 декември 1893 г., участъкът Перник-Радомир е открит на 6 февруари 1897 г., участъкът Радомир-Кюстендил е открит на 26 юли 1909 г., а участъкът Кюстендил-Гюешево е открит на 16 юли 1910 г. 
Вече над век линията достига само до границата. Българският влак чака на границата влака на съседите, отбеляза Джонев.
Джонев се спря на пречките по осъществяването на проекта на дипломатическия фронт след Освобождението, както основен противник на жп линията той посочи Австро-Унгария, а от балканските държави Сърбия и Гърция. 
Той отбеляза, че по времето на социализма се правят плахи опити за реализиране на железопътна връзка. Тогава се изгражда участъкът от Куманово до Беляковци в Република Северна Македония, който е 31 км.
По думите му тогавашна Югославия е един от основните противници на жп линията от София до Скопие, а усилията за реализирането на проекта са оставени в наследство на София и Скопие. Той отбеляза, че след обявяването на независимостта на Северна Македония през 1991 година се подхожда с ентусиазъм към окончателната реализация на проекта Гюешево – Куманово, а през 1999 година е подписано споразумение за свързаност на жп мрежите на двете държави. Същевременно трасето между София и Скопие става част от паневропейския коридор номер 8.
Едва след 2015 г. започна пълна реконструкция на участъка Куманово-Беляковци, но тази реконструкция продължава все още, каза Джонев.
През октомври 2022 г. отново стартира работата по участъка Беляковци-Крива паланка.
Последните срокове, които съществуват в документите, са 2027 година за завършването на територията на Република Северна Македония и 2030 година за свързването на жп линиите при Гюешево, каза още Джонев.
Той допълни, че междувременно се работи по проекти като връзките Благоевград-Кочани и Петрич-Струмица.
В резултат на всичко казано дотук можем да заключим, че жп линия между София и Скопие през Кюстендил няма, но по железница между тези две столици може да се пътува през Ниш и Солун, не само като железопътни възли, а и като два големи града – центрове на геополитическо влияние, допринесли за отсъствието на директната железопътна връзка от България до Република Северна Македония, каза в края на изложението си Джонев.
Проектът "Европа на Балканите: Общо бъдеще" се изпълнява от БТА с подкрепата на Европейската комисия и надгражда вече осъществения проект "Европа в България: общо бъдеще". Сред целите на проекта са: по-добро разбиране на ролята на политиката на сближаване, вкл. на Балканите; повишаване на осведомеността за проекти, финансирани от ЕС чрез Кохезионната политика; насърчаване на открит диалог за резултатите от изпълнението ѝ на местно ниво, както и на гражданското участие по въпроси, свързани с политиката на сближаване. Това е пореден проект след "Европа в България: Общо бъдеще", осъществен от БТА.