Историците проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович издават книга по повод 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Премиерата на „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ е на 2 юни в литературния клуб „Перото“, съобщават издателите от „Книгомания“.
В тома са включени факти, илюстрации, автентични снимки от онова време, някои от които никога не са били публикувани до този момент. Предложени са три погледа към случилото се от 1879 до 1886 г. с различни основни акценти.
„Съединението е едно от малкото събития в новата история на България, за което в учебниците винаги е имало място дори когато в празничния календар на Народната република то бе приравнявано с една стачка на трамвайните работници от 6 септември 1944 г. Но колкото и да бе тълкувана в контекста на идеологическата конюнктура, нямаше как да се потули или канализира в друго русло инак щастливата мирна революция в Пловдив“, пишат авторите.
Милко Палангурски, Веселин Янчев и Петър Стоянович разказват за всички стадии на Съединението на „двете Българии“, излагайки фактите и събитията, довели до този акт.
Относно въпроса защо се стига до Съединението, проф. Милко Палангурски пише: „Ходът на Източната криза в периода 1875–1878 г. показва, че самостоятелно балканските народи нямат силата, опита и възможността сами да пречупят стъпилата на три континента империя. Не може да не се оцени далновидността на водачите на освободителните движения на Балканите и в частност на българското. Те прилагат и успешно налагат в „най-чист вид“ възможния път за освобождение“.
„Поставянето на България в положение на фактически протекторат, а на нейния княз в ролята на регент, разминаването между конституционните и фактическите права на монарха по отношение на армията и управлението на страната бързо ще породят недоразумения и конфликти, които ще ангажират официалните руски власти и ще имат крайно негативни последици върху съдбата на първия български суверен и на цялото Княжество“, пише проф. Веселин Янчев. Той слага на преден план турболентните политически събития по онова време в цялото Княжество. „Турбулентните политически събития в Княжеството отместват фокуса от проблема със съединението, но то продължава да е част от намеренията на Александър І. Съединението на Северна и Южна България продължава да бъде и в дневния ред на великите сили. През юни 1881 г. е подновен Съюзът на тримата императори – германския, австро-унгарския и руския. В специален протокол, част от подписаното съглашение, съюзниците се съгласяват да приемат и да не оказват съпротива на евентуално съединение на Княжеството с Източна Румелия, но да отклонят българските стремежи към Македония“, обяснява Янчев.
Проф. Петър Стоянович разглежда ролята на княз Александър I, като „политическо и лично – двустранната безизходица на княз Александър I“. „На 6/18 септември 1885 г., точно шестнайсет дни, след като е дал на Гирс дума, че ще се въздържа от всякаква политическа активност, докато не се реши евентуалното помирение, Александър получава във Варна новината за провъзгласеното в Пловдив Съединение на Княжеството с Източна Румелия и телеграфира на баща си, че е решил да го приеме и оглави. Значително по-опитният Александър Хесенски отвръща без ентусиазъм: „Разтревожен съм в най-висока степен, не разбирам как сегашният момент е сметнат за подходящ, Бог да те пази“. Главата на княз Александър „виси“ не от момента на Съединението или заради неговото провеждане. Още година по-рано, от втората половина на 1884 г., въпросът за отстраняването на Александър I не звучи като „дали“, а като „кога“. Забавянето на изпълнението донякъде се дължи и на факта, че – макар да са на едно принципно мнение – силите в Петербург и на пратениците им в София се разминават в сроковете и начина,“ пише Стоянович.
Проф. Милко Палангурски е роден на 25 ноември 1961 г. в с. Врабево, Троянско. Завършва история във Великотърновския университет (1985), където става асистент (1986). Член е на ръководството на Историческия факултет. През годините заема редица административни длъжности в университета - заместник-декан, заместник-ректор на ВТУ по управление на качеството и акредитацията (2003–2007) и по научната дейност (от 2019), ръководител катедра. Председател е на общото събрание на Историческия факултет.
Автор е на десетки статии, студии и учебници, на осем монографии, свързани с избирателната система в България. Дългогодишен преподавател във ВТУ, води лекционни курсове и в други висши учебни заведения у нас и в чужбина. Научноизследователските му интереси обхващат политическа история на България, дипломатически връзки на България с Русия, стопанска история на България, конституционно устройство на България.
Проф. Веселин Янчев е български историк, преподавател по нова българска история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Роден е на 30 януари 1963 г. в Малко Търново. През 1981 г. завършва средното си образование в Малко Търново, а през 1986 г. завършва специалност „История“ в Софийския университет. От 1991 г. е доктор по история. В периода 1991–1993 г. е преподавател по история в 133 СОУ „Александър Сергеевич Пушкин“ в София. През 1993–1999 г. работи в Националния център за военна история, където е старши научен сътрудник I степен по проблемите на военната политика до Втората световна война. От 1999 г. е старши асистент в Катедрата по история на България в Историческия факултет на Софийския университет, от 2001 г. е главен асистент, а от 2005 г. е доцент. През 2015 г. става професор по нова българска история. Автор е на десетки статии, монографии и публикации в областта на историята.
Проф. Петър Стоянович е български историк, журналист и политик. Роден е на 25 юни 1967 г. Има образователна научна степен „доктор на историческите науки“. Доцент е в Института за исторически изследвания на БАН. Защитава професури в Шуменския университет (2018) и в БАН (2022). Той е хоноруван преподавател в Софийския университет (2017–2021), редовен преподавател във Факултета по хуманитарни науки, Катедра по журналистика, на Шуменския университет. Проф. Стоянович е парламентарен секретар на Министерството на външните работи (февруари 1998 – март 2000). Ръководи бюрото на Надежда Михайлова докато тя е заместник-председател на Европейската народна партия (1999–2003). Началник е на кабинета на министъра на външните работи Надежда Михайлова (март 2000 – юли 2001). Напуска МВнР с ранг „пълномощен министър“. Международен секретар и член е на Националния съвет на СДС (2001–2003), секретар на НИС на СДС (2002–2003), заместник-председател на СДС-София (2002–2003). Политически (2003–2007) и международен секретар (2005–2007) е на ПП „Движение „Гергьовден“. Председател е на ПП „Движение „Гергьовден“ (април 2007 – септември 2010), напуска през април 2011 г. Проф. Петър Стоянович е министър на културата от 29 май 2013 до 8 август 2014 г.
/ГН