Изборните традиции у нас започват още в Османската империя и не се променят съществено във времето, каза директорът на историческия музей в Силистра

Българското общество започва изграждането на модерната си държавност с вече натрупан политически опит, а изборните практики по българските земи датират още в рамките на Османската империя, разказа за БТА д-р Николай Тодоров, директор на Регионалния исторически музей в Силистра.
По думите му още от 17 век по-заможните и образовани българи участват в избори на местни първенци – аяни. Макар те да са част от османската административна система, тяхното утвърждаване е било под съдебен контрол, като кадийските съдилища са изисквали гаранции за тяхната почтеност.
Според историка това участие създава ранна форма на политическа практика, която по-късно се развива в условията на модерната българска държавност. След създаването на Дунавския вилает през 19 век се изгражда организирана система за избор на членове на административни съвети на различни нива. Тази система включва многостепенни избори, в които населението участва чрез избрани представители. 
Тодоров подчерта, че в периода на Българското възраждане в публичното пространство и пресата се формира ясен политически език.
„Ако четем вестниците непосредствено преди Освобождението, ще ни направи впечатление, че българинът е човек с политическа култура. Той познава понятия като либерализъм и консерватизъм. В пресата се обяснява, че трябва да се оказва контрол върху османските чиновници. По този начин може да мисли само човек, който се възприема като гражданин, а не просто като поданик на империята“, каза Тодоров.
След Освобождението изборната система се урежда с временни правила, а впоследствие се развива чрез законодателство, изработено от Народното събрание. Процесът обаче е съпътстван от силен политически популизъм и административни проблеми.
„Обещанията за неплащане на данъци са типични за този период“, посочи историкът, като отбеляза, че още в Учредителното събрание се проявява сериозен сблъсък между политическите течения и различните разбирания за държавност.
В края на XIX и началото на ХХ век изборната система вече функционира като сравнително модерна институционална рамка, но продължават да съществуват зависимости между властта и вота. В този период активно се обсъжда т.нар. чиновнически въпрос. Тодоров посочи, че публично се коментират практики на натиск върху чиновници. В някои случаи това включва очаквания за политическа лоялност в замяна на запазване на работа или осигуряване на базови условия като снабдяване с дърва за огрев. Според историка тези механизми показват, че проблемите около честността на изборите не са нови за българското общество.
Той разгледа и периода след Първата световна война и появата на Българската комунистическа партия. Тя участва в парламентарния живот като част от Третия комунистически интернационал, доминиран от Москва. Според историка това я поставя в определена зависимост от външен център на влияние. В първия си период партията все още търси парламентарен път за реализиране на политическите си цели, но впоследствие преминава към радикализация.
Според Тодоров през различните исторически периоди се наблюдава повторяемост в изборния процес, включително партийни зависимости, влияние на местни структури и връзка между властта и вота. „Ако погледнем историческите текстове, ще видим, че много от проблемите остават разпознаваеми и днес“, обобщи той.